Нещата от живота

Криминален роман, който отваря кутията на Пандора … няколко пъти

За „Мозайка от убийства“ (изд. „Еднорог“) от Антъни Хоровиц самият Стивън Кинг казва, че е на нивото на Агата Кристи. И не само! После допълва, че в някои отношения е дори по-добра. Това е същият този сценарист, журналист и драматург Хоровиц, който толкова много харесва Сър Артър Конан Дойл, че написва „Домът на коприната“, в който дава нов живот на Шерлок Холмс.

„Но убийството променяше всичко. Убийството нарушаваше тихия, спокоен ритъм на живота. Караше човек да се обърне срещу съседите си. Изведнъж вече на никого не можеше да се има доверие, а вратите, които обикновено се оставяха отворени през нощта, започваха да се заключват. Убийството беше вандалска проява – като тухла, хвърлена право срещу прозореца с красивата гледка към света, и по някакъв начин неговата работа беше да сглоби строшените парчета.“

Колко често се случва на редактор в издателство да се впусне в необичаен сценарий, сякаш по-възможен на хартия, отколкото в действителност?

Едва ли Сюзан Райланд е подозирала колко добре понякога литературата имитира живота, но и читателят не знае какво предстои, докато не затвори последната страница от романа.

Сюзан работи в издателство, чийто най-продаван и успешен автор е Алан Конуей, а поредицата му за детектива Атикус Тип е разпознаваема навсякъде. Алан не е най-лесният човек за работа, тъкмо напротив, но издателство „Клоувърлийф“ и неговият собственик Чарлс не могат да си позволят да го изгубят, затова и с такова настървено вълнение очакват новия му роман, а той се казва, както сигурно вече е ясно, „Мозайка от убийства“.

Има загадка в загадката и книга в книгата, даже могат да се открехнат още вратички и пространства, но удоволствието от сложния пъзел идва постепенно, докато читателят върви рамо до рамо до Атикус Тип и Алан Конуей.

И до Сюзан, която е симпатична, страшно умна и логична, решена да разплете на пръв поглед неразгадаемите мистерии. Може да ви се наложи да си записвате детайли и имена в тефтер, за да не се изгубите в пъстрия свят на Хоровиц, а и за да влезете самите вие в ролята на изпечен детектив.

Първо правило на криминалните романи – изключете най-очевидните заподозрени. Добре, обаче в един момент тук това са почти всички. Абсолютно всеки има мотив и никой не го крие особено успешно. И мистерията не е само в ръкописа, който Сюзан чете, защото в него е закодирано нещо, което има отношение към реалността, а за подобна сложна загадка е необходимо някой да повярва, че на пръв поглед ясно и недвусмислено събитие е такова точно защото някой е искал да изглежда по така.

„Фрейзър знаеше, че той не толкова търсеше следи и улики, колкото се опитваше да улови атмосферата – често го беше чувал да говори за паметта на престъплението, за свръхестественото ехо, което оставаше след насилствената смърт и внезапно връхлетялата скръб. В онази негова книга дори имаше цяла глава, посветена на това. Казваше се „Информация и интуиция“ или нещо подобно.“

Едно от най-хубавите неща в криминалните романи, споменато и в „Мозайка от убийства“, е търсенето и намирането на истината.

В другите жанрове това изобщо не е задължително, те могат да имат отворен финал и мъгляв извод, но стане ли дума за убийство, истината рано или късно излиза наяве и това е толкова успокояващо и хубаво, логично и приятно в един иначе объркан и нелогичен свят, където истината често потъва, защото всъщност никой не се интересува от нея. Атикус Тип е детектив, който отдава почит на онези традиционни образи от най-големите имена в британската криминална мистерия. Това са Агата Кристи, чийто внук се появява из страниците на романа, както и Дороти Сейърс.

„От всички страни ни обгражда напрежението на неопределеността и през половината от живота си ние се опитваме да открием смисъла в нея, така че сигурно ще бъдем на смъртния си одър, когато най-сетне се доберем до онзи момент, в който всичко се разкрива съвсем недвусмислено. Но почти всеки криминален роман осигурява същото удовлетворение.

Това е причината криминалните романи изобщо да съществуват.“

Четенето на интелигентно написан криминален роман е упражнение за ума, той сякаш скача на ластик през цялото време, усеща, че най-сетне може да използва всичките си сили и ресурси, за да открие правилния отговор. Мястото на играта в психологията е открито и обяснено отдавна – ние сме непораснали деца, опитващи се да разгадаят света, развълнувани в процеса на търсене, с наострено любопитство и въображение. Няма по-добър жанр, който да съчетава тези потребности, от криминалния. А Хоровиц намигва хитро от всички седем глави и дори там, където вече си мислим, че всичко е ясно, един детски глас ни казва: „А може би това съвсем не е всичко“.

Виж кои са 5-те есенни романа, които подбрахме специално за теб.