Нещата от живота

Стопли есенните си дни с топли четива

Всяка година в края на лятото в ума ми прозвучава Summer’s almost gone на The Doors. Безкрайно влюбена съм в студеното, но тъгата ляга на раменете ми, когато вятърът пристига внезапно. Някак става невъзможно да спиш гол на отворен прозорец и да се прибираш по изгрев и почти без дрехи.

Душата ти иска да полети и да крачи боса по плажовете, а тъгите ти са приспани и заблудени от слънцето.

Когато то те напусне обаче, тревожността в теб се изправя и иска да излезе от затвора си и да отрови ума ти. Готви ти букет с разочарования, призраци от миналото и десетки въпроси, които започват с “какво щеше да стане, ако…” и ароматните чайове, силният ром и уютните шапки не са в състояние да помогнат. Затова винаги можеш да подадеш на раните си поезия и литература. Там те ще се почувстват добре. Ще се успокоят и няма да ти шумят.

Елин Рахнев

Когато говорим за есента и споменаваме The Doors, няма как на езика ни да не застане и раняващата поезия на Елин Рахнев. Тихият вълшебник на тъгите умее да засяда като буца в гърлата и да се беси на обеците. Ако сезонът на дъждовете си имаше име, то щеше да бъде Зелда. Елин е вълнуващ в театъра си и трогателен в поезията. В сивото на душите ни има място за светлината на “Канела”. Или “Зелда”. Няма значение. Блестят еднакво силно.

“Зелда, някой ден ще се обеся на обеците ти. Естествено, ще бъде есен. Естествено, че ще вали. Естествено, че рейдиохед ще пеят creep, естествено ще бъде призори. Ще бъде най-естественото нещо на света. Ще висне там един елин под твойте обеци. Напук на живите и мъртвите поети.”

Жак Превер

От Одри Хепбърн знаем, че Париж винаги е добра идея, а няма писател, който по-силно от Жак Превер да олицетворява онзи град.

Поезията му не рови дълбоко в душата на човека и не изправя индивида пред морални дилеми.

Единственото, което Превер прави, е да запали цигара, да остави алено петно от вино върху покривката и да крачи бавно и с финес по улиците на Париж. Там, където бродят призраци на стари любови, шапки и самотни любовници… “Как да нарисуваш птица” е топлината, от която се нуждаем тази есен.

“Три кибритки сред нощта запалени една след друга

първата да видя цялото ти тяло

втората да видя твоите очи

сетната да видя устните ти

после пълен мрак за да си спомня всичкото това

докато те грабвам в моята прегръдка.”

Блага Димитрова

А Блага Димитрова е нашата писателка, без която литературата ни нямаше да бъде това, което е. Олицетворение на красивата и пищна есенна женска душа. Спокойствието и мъдростта в тъгата ѝ са всичката сила, от която пропуканото сърце се нуждае. Романите и поезията на Блага са урок, лечение и състояние на духа. “Пътуване към себе си”, “Лавина”, “Отклонение” или рими… все се чете благо.

“Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.”

Ромен Гари

Гари е от онези хора, които са давали последните си пари за костюми, обичали са безгранично майка си, жените си, литературата. Любовник като Казанова и писател като Достоевски – именно така е била формулирана мечтата му. Романите му са изящни като жартиер, паснал на съвършен дамски крак.

Разливат се по гърлото като най-силното червено вино и остават завинаги в сърцето като много голяма любов.

Дали да се скриеш в “Обещанието на зората” или в биографията на Гари… няма значение. Няма да сбъркаш. Щастие е и новината, че тази есен в рамките на CineLibri ще може да видим на голям екран “Обещанието на зората” – екранизацията на най-откровения и биографичен роман на Гари.

“… то, щастието, е известно най-вече със своята липса…”

Ще свикнеш с есенните тъги. Спокойно. Поетите винаги са тук, за да ги успокоят.

И миналата седмица четохме поезия.