Нещата от живота

Нямаме търпение да чуем Phantasmagoria Vol.1 като хедлайн шоу на OUTLIER MUSIC FEST в “Маймунарника”

Четири години след изключително успешния дебют на Георги Линев под артистичния псевдоним Kan Wakan, талантливият българин се завръща с първата част на един не по-малко вълнуващ проект – Phantasmagoria Vol.1. Зад гърба му е музиката към трейлъра на петия сезон на хитовия сериал “Игра на тронове", както и саундтрака на лентата Dead Draw, която се излъчва в момента по Showtime. Бил е на една сцена с артисти от калибъра на Arctic Monkeys, Royal Blood и The Internet. Попада в полезрението на медии като Rolling Stone и LA Weekly, a последните твърдят, че сингълът Indigo от новия албум “варира от електронни до свръх живи, синематични пейзажи, оформящи зловещ баланс между сумрачен трип-хоп и експериментален минимализъм“.

От 31 август Phantasmagoria Vol.1 е вече достъпен глобално в дигитален формат. Съдържа общо 11 парчета, в които познатите формули на даунтемпо електрониката, оркестралния ембиънс и синематичния соул & джаз се сливат, за да изкристализират в нова форма.

Българската публика ще може да ги чуе премиерно на живо на 15 септември в “Маймунарника”- в рамките на музикалния фестивал OUTLIER, организиран от многоликия артист. Специални гости на събитието ще бъдат George Cosby (UK), Alexander Vincent (CAN), Rachel Fannan (US), както и някои от алтернативните фигури на родната сцена – Иво Димчев, Les Animaux Savages, Dead Man‘s Hat.

И докато сме в очакване на товаспециално (не само заради името си) събитие, помолихме Георги Линев да отговори на няколко въпроса, за да хвърли малко повече светлина върху своите музикални съновидения.

Phantasmagoria е замислена като трилогия от самото начало. Защо се спря точно на този този формат?

В един момент стана ясно, че пиша албум с три отделни части. Всяка от тях съвсем естествено разви свой собствен характер и това беше най-подходящият формат, в който да ги издам, без да се сблъскват. Всяко ново парче, което се раждаше, беше различно и скоро дължината на продукцията надхвърли нормалната за един албум. Започнах да осъзнавам, че ще бъде огромно предизвикателство да се появят на диск или винил. И всъщност ограниченията на традиционните физически формати много повлияха върху историята на албума. Phantasmagoria Vol. 1 е първата част от трилогия и в нея ще чуете гости като Elle Olsun, Софийска филхармония, Gene Coye (Flying Lotus, Mark De Clive Lowe) и Ian Chang (Son Lux). Работата по албума беше необикновено приключение на три континента, което продължи цели три години. Радвам се, че вече приключи и продължавам напред.

Енигматичният глас на Elle Olsun в сингълa Indigo e добрe познат на твоите фенове от друго парче, излязло преди две години–Molasses. Как се стигна до тази колаборация?

Работя с Elle Olsun вече няколко години, тя е близка моя приятелка и участва с гост-вокали в цялата първа част. Запознахме се на един джаз концерт в Лос Анджелис. Тя много често има участия в един бар, където пее пред неголяма публика – хора, които по същото време и вечерят, без изобщо да осмислят каква невероятна музика акомпанира вечерта им. Връщах се всяка седмица там, за да я слушам. В този смисъл Ел Ей е много интересно място.

Има хора, които постоянно се опитват да те спечелят с изкуството си, независимо дали е в някое кафе, бар, ресторант или на улицата.

За повечето хора това е абсолютно нормално, тривиална част от деня им. А музиката е просто фон. Вероятно заради това много артисти се опитват да пробият с по-крещящи и смели неща. Но на мен този подход не ми допада съвсем. Не съм фен на изкуство, което изисква прекалено много внимание и е нахално. Повече ми харесва такова, което те примамва да го откриеш само ако притежаваш съответната парола, за да го разбереш. Точно така ми действа гласът на Elle.

Разкажи ни малко повече за ролята на Софийската филхармония в новия албум.

За мен беше истинска мечта да работя с български оркестър, откакто като дете гледах чичо ми Стефан (диригентът Стефан Линев – бел. ред.) да дирижира опера. Той дирижира оркестъра и за предишния ми албум Moving On на звукозаписните сесии тогава в Ел Ей. Сега съвсем естествено дойде идеята да запишем оркестрациите в София. Беше огромно удоволствие да работим с диригента Владимир Джамбазов и музикантите от Софийската филхармония, с които работих и за още един проект – албумът Sculptures на Иво Димчев.

Твоята музика носи отпечатъка на нещо много лично, но то е завоалирано и сякаш остава недоизказано. Ще споделиш ли някоя история или друг детайл, без които фантасмагорията щеше да бъде друга…

През всяка една от последните три години, докато създавах албума, загубих хора от семейството си. Беше неизбежно усещането за някаква неразрешима уязвимост да присъства в емоционалните полутонове на музиката. Думата “фантасмагория” е свързана с разказите, особено тези за духове, които се шепнат по тъмно. Тя най-добре описва онези тръпки, които те побиват, след като си слушал страшни истории край огъня или на верандата под звездно небе. Фантасмагориите завладяват съзнанието ти.

Какво е за теб първата част от този проект с една дума?

Прошка.