Кои са любимите ни бордови забавления

В момента се забелязва бум на настолните игри, но те определено не са от вчера – шах се играе от над хиляда години, шашки от даже повече. Както електронните игри са еволюирали от понг насам, така и бордовите са се развили до неподозирани висоти. В нашата селекция сме подбрали класиките на класиките плюс няколко култови заглавия. Ако сме пропуснали любимата игра на компанията ти, задължително я сподели по-долу. 

Монополи

Над 80 години след дебюта си

Монополи продължава всяка година да е сред най-продаваните настолни заглавия.

Не е зле за игра, първоначално отхвърлена, защото според издателя съдържала 52 фундаментални грешки. Освен класическата версия с ютия, напръстник и куче вече има всевъзможни разновидности: Star Wars, в която събираш планети; Game of Trones, където Шанс е заменен с Valar morghulis; Star Trek, в която правиш междугалактически съюзи; Lord of the Rings, където превземаш Средната земя; Дисниленд издание с огромен разгъващ се замък в средата на дъската и за всички от Поколението Z – „Антимонополи“, в коeто играчите се борят срещу гадните монополисти със свободен пазар.

Скрабъл

Класическата игра на думи е нещо като белота на картите – съотношението между усилието да играеш и удоволствието от разцъкване е оптимално. Също като белота играта на български има две разновидности –

класически скрабъл и махленски.

Разликата е, че при първия се приемат единствено думи от речника, докато при кварталната разновидност всеки жаргон, всяко междуметие и възклицание има своето място на дъската (без съкращения и имена). А в случай че класическата игра вече ви е под нивото, има следващ левъл, който се казва Super Scrabble и се играе на 21×21 квадратчета (вместо15×15) с два пъти повече букви.

Катан

Играта „Катан“ е един от малкото забавни продукти, създадени от германци. Въпреки стотиците си разновидности от 90-те до сега основата на играта остава същата – играчите колонизират плодородната земя на остров Катан, докато придобиват и разменят ресурси. 

Значително по-трудна от типичната настолна игра, „Катан“ изисква известно време за научаване на правилата и геймплея,

така че е по-добре да се практикува с приятели, които не биха се срамували от резултатите на IQ теста си. Иначе рискувате цялата вечер да мине в обяснения какво е това и защо е онова, последвани от тръшкане и рев.  

Диксит

Това е асоциативна игра с 84 карти, в която всеки на масата трябва да опише с думи и изрази картината на дадена карта.

Няма нищо по-забавно от това да слушаш как някой прелиства речника в главата си, за да се окаже после, че е наговорил пълни глупости.

Създателите на „Диксит“ твърдят, че играта развива фантазията и креативността. Това сигурно е така, но гарантирано носи и силни емоции. Най-добре се играе със стари приятели и под въздействие на ароматни субстанции. Ако вече сте превъртели един комплект карти, спокойно, има десетина нови разновидности, включително отделната игра Dixit Odyssey.

Риск

„Риск“ е бащата на всички игри за глобална доминация като Axis & Allies и „Катан“.

Създател на това забавление за малки е големи е френският режисьор Албер Ламорис, у нас най-популярен с филма си „Пътешествие с балон“. В оригинала на играта между двама и шестима играчи се борят за карта на света, разделена между 42 територии, като за победа се изискват равни дози дипломация, комбинативност при преговорите и безстрашие при воденето на битки. Естествено, всичко това се случва с хвърляне на зарове – танкове и автомати не са включени в комплекта. 

Дженга

„Дженга“ е същевременно най-простата и най-сложната игра в този списък. От една страна, за да я играеш, не се изисква никакво познание, от друга, трябва да си наясно с физическите закони колкото архитект и да имаш спокойни ръце на хирург. В „Дженга“ се строи максимално висока кула от плочки, като на всеки ход играчът трябва внимателно да извади плочка от някой от по-ниските етажи на кулата и да я постави на върха, естествено без да има срутване.

Най-високата кула в историята имала смазващите 40 2/3 нива. Това е много високо.

И ако се чудите откъде идва името – създателката ѝ е англичанка, родена в Танганайка и израснала в Гана, която поназнайвала суахили. Там jenga означава „строя, построявам“.

Каркасон

Въпреки че носи името на френски средновековен град, известен със солидните си крепостни стени, играта е немска. Това донякъде обяснява сложните ѝ правила, които ще заемат половин екран и включват 72 плочки, 40 човечета в 5 цвята и една дъска с точките от 0 до 49. Наредени, плочките образуват средновековна карта, състояща се от замъци, църкви, мрежа от пътища между тях и зелено поле за фон.

Играта звучи особено до момента, в който я пробваш – тогава вече рискуваш пристрастяване.

Особено ако си намериш компания със сходна любов към настолните забавления.

Туистър

На теория „Туистър“ е занимателна игра за деца над 5 години, в която върху поле от плътен найлон, тип мушама, могат да се разчекват между 2 и 4 играчи.

На практика това е йога курс за начинаещи с елементи на деликатен общественоприет сексуален тормоз.

Знаете правилата от филмите – завърта се колелото на късмета и трябва да поставиш крайник на съответния цвят точка. Когато дебютира на пазара, името, което са избрали за играта издателите, е „Прецел“, но за щастие то се оказало заето. Twister бързо се превръща в попкултурен феномен само за да потъне в забрава няколко години по-късно, преди наскоро да бъде изтупана от праха благодарение на хипстърската носталгия към незапомненото минало.

Cards Against Humanity

Само за няколко години Cards Against Humanity се превърна в кралицата на парти игрите благодарение на възможността за безгранични тъпотии, която предоставя. Правилата са гениално елементарни – всеки играч разполага с карти, на които са сложени крайно политически некоректни думи и изрази, които се попълват в изречение, като най-смешното печели.

Освен че тренира хумористичните умения на компанията, Cards Against Humanity ражда лафове за цял живот.

Играта е създадена от 8 студенти с Kickstarter кампания, като името, разбира се, идва от израза „престъпления срещу човечеството“. Най-добрата новина: ако си прекалено скъсан или стиснат, вместо да купуваш играта, можеш да си я принтираш от сайта, после обаче има да режеш като по трудово приложно обучение.

Не се сърди, човече

Въпреки популярното мнение, „Не се сърди, човече“ не е българска игра – тя е създадена през 1914 от Йозеф Фридрих Шмит на база индийската игра Пачиси, датираща отпреди 500 г. преди новата ера и е считана за национална игра. На английски пък се казва Sorry!. Иначе

това е игра на късмета за малки и големи,

със зар и цветни комплекти пионки, които се движат по табло със затворена редица от полета, разположени във формата на кръст или кръг. Както е описано в официалните правила, „целта е да прибереш фигурите в кошарките им“. Според учените развива броителните навици при подрастващите. Както и умението да губиш, особено важно достигане до мъдрост в живота.

Игрите на геймърите от старата школа

Кооперативните игри, които да споделиш с половинката си

Вдъхнови се и от най-успешните жени над 40.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв