Жарко Ковачевич от S.A.R.S: тази музика ще ти хареса, veruj mi

Вокалистът на сръбската алтернативна банда застана пред GoGuide, за да отговори на всичките ни въпроси няколко дни преди концерта им в София

0 коментара Сподели:

Стиляна Иванова

Тънка мараня се стели над улиците в София, когато тръгвам за срещата с Жарко Ковачевич. Асфалтът е толкова напечен, че асоциациите с името на вокалиста на сръбската алтернативна банда S.A.R.S са неизбежни. Не за имена и какво означават те отивам да си говорим обаче и умишлено няма да го питам за Сатрияни и ампутираната му ръка, която още свири и в новия албум на групата. Срам, стигнал е преди мен в „Ракета“, където трябва да взема интервюто, въпреки че графикът му днес вероятно е по-динамичен от моя. Ще се оправдая с времето, казвам си, толкова е топло, че всичко в София, даже градският транспорт и таксиметровите шофьори са спрели да се движат. „Тук е добре, в Белград понякога даже вечер е само с 2 – 3 градуса по-хладно.“ Ха, май няма да стане с времето,

време е да си говорим за музика. 

Концертът на S.A.R.S ще бъде на 29 август на стадион „Юнак“. Бъди навреме, защото Жарко и S.A.R.S са супер яки, имат нов албум, от който да заобичаш поне едно парче, а преди тях на сцената излизат Джанго Зе. 

Каква музика слушаше като тийнейджър? 

Двете ми любими групи бяха Red Hot Chili Peppers и System of a Down.

Повлияха ли на твоята музика?

Бих казал, че са повлияли на пеенето ми, и то когато бях по-малък. Обичам да пея и да експериментирам с нови неща, съответно, когато бях тийнейджър, повтарях всичко ново, което чуех. Това, което ме заинтригуваше, определено бяха гласовете, като например в System of a Down. Слушах как пеят в групите и си казвах – добре, искам да пея като тях. Експериментирах с това. Впечатлявах се от Фрушанте в Red Hot, който успяваше да създаде своя собствена мелодия върху музиката. Преди около 5 години пък се запалих по един невероятен соул певец, който също повлия на певческите ми умения, защото се опитах да пресъздам това, което той прави – Антъни Хамилтън.

Виж повече: Go Backstage: Мартин Михайлов

Но как намираш границата между това изцяло да изкопираш някой артист и да използваш това, което той прави, за да вдъхновиш пеенето си, да го подобриш?

Границата наистина е много тънка. Трябва да съумееш да вземеш нещо и да го направиш свой отпечатък, без да е копиране. Със сигурност в някои песни съм се опитвал да пресъздам нещо като Хамилтън например, но винаги съм гледал на това по-скоро като на експеримент, както започва за мен всяка нова песен, в която се опитвам да вкарам нещо различно – нещо като Хамилтън, някой разпознаваем реге ритъм, нещо свое. 

Може би никога няма да бъде същото, защото пееш на сръбски. А сега разкажи ни малко повече за групата – кой пише музиката, кой измисля текстовете?

Композирането го правим аз и китаристът ни. Някои песни са правени от наши близки приятели извън групата, а текстовете пише брат ми Драган, който не е в бандата, но пише текстовете и се занимава с някои от мениджърските неща. 

Момчето в сянка? 

Да (смее се). Той беше певецът в групата в началото. Певец… По-скоро крещеше. Той е висок 2 метра и просто крещи през цялото време, но го осъзна и заяви, че повече няма да пее, защото аз го правя много по-добре от него. Той е уникален. Ние не сме поп банда, не сме лесни и не сме най-леките за слушане. Не сме стандартни и в текстовете.

Различни сме, уникални сме и това е прекрасно – хората ни разпознават така и ни слушат.

Те ни знаят заради текстовете ни.

Някои от текстовете ви имат социален контекст. Имало ли е моменти, в които в групата сте били на различно мнение по отношение на идеите, за които пеете? 

По-скоро просто сме имали разногласия дали трябва да включим някои имена в песните или не, но обикновено стигаме до консенсус във всичко. Всички сме съгласни, че трябва все нещо да се направи, но не сме политически активни, защото не виждаме нищо хубаво в политиката. Всеки, който влиза в политиката с добри намерения, лесно е изплют от големите играчи. Не можеш да бъдеш в политиката и да си добър. 

В едно интервю казваш, че с новия албум Glava просто искате да дадете на хората добър пример как да живеят живота си по-добре.

Да, защото през всичките тези години правим песни и пеем по различни социални теми, а тези неща никога не се променят. Ако отново пеем за тях, ще се повторим. Това е скучно както за нас, така и за публиката. Надяваме се, че този път ще направим добър обрат. 

Имате и други песни, нека ги наречем„любовни“. Трябва ли да си влюбен, за да пишеш и пееш такива песни? 

Зависи от момента. С годините емоциите се променят, но по отношение на текстовете написването зависи от емоцията на брат ми и след това от моята, когато композирам. 7 от 8 песни от новия ни албум вече са пуснати и сред тях е първата от седем години насам, която написах за себе си, с помощ от брат си за текста. Отдавна мисля да направя позитивна песен, но песен за хубавите емоции, когато се чувстваш обичан и всичко е наред, е много трудно да се напише. По-лесно е да пишеш, когато си нещастен, когато имаш проблеми. Не е лесно да напишеш позитивна любовна песен, която да не е лигава и клиширана. Опитах се да намеря баланс. Исках да я напиша и съм доволен от финалния резултат. Надявам се и хората да я харесат. Без реклами в момента имаме около 400 000 гледания, което е супер. 

Очакваше ли изобщо нещо такова, когато основахте групата? 

Не, изобщо. Очаквах да съм просто певец.

Buđav lebac се превърна в хит, който ни даде всичко необходимо, за да пробием.

Получи ни се като щастлива случайност. Станахме много популярни за кратко време и започнахме с концертите из целите Балкани. Такава възможност е нещо много рядко. Тогава казах – добре, певец съм, имам концерти, много хора идват и нямам никаква идея какво да правя. Въобще не бях подготвен, но разбрах как да се справя. Как да се представям, как да се държа на сцената, какво да правя там, докато не пея. В момента имам перфектната работа, но не съм си и представял, че ще съм певец в популярна група като S.A.R.S. 

Помниш ли първия си концерт със S.A.R.S? 

Хм, да, помня. Когато S.A.R.S се създава, конфигурацията на групата е съвсем различна, а аз самият изобщо не бях в нея. Въпреки това записвах песни с брат си и китариста, които после пускахме в YouTube. В някакъв момент от групата ми казаха – защо не дойдеш и не изпееш тази песен на концерта? Аз плахо се съгласих и когато се качих, за да изпея песента, бях „Добрее, сега съм на сцена“ (смее се). Клубът беше малък и имаше може би около петдесетина души, повечето от които приятели. 

А сега пееш пред хиляди  хора и имате милиони гледания във видео платформите. Какво следва? 

Не съм сигурен колко отвъд можем да отидем, но знам, че можем да продължим да правим хубави песни, с които да задържим светлината върху бандата. Това е основният план. Никой не знае какво ще се случи, може да се окаже, че ще създадем по-велики хитове от досегашните си. Не знаехме нито с Buđav lebac, нито с Perspektiva, те просто се случиха. Ние имаме късмет, че правим музиката си, а хората се чувстват свързани с нея и я харесват. Лично за мен – не знам. Може би искам да имам свое студио, да продуцирам музика за други и това е. Знам, че имам нужда да създавам, защото, когато не го правя, се чувствам зле. Обичам да създавам музика и заради това се включвам в голяма част от продуцирането на песните ни. 

Вече знаеш ли коя песен от Glava има потенциал да бъде хит? 

Veruj mi. Страхотна песен е, a освен това вече има много гледания в YouTube, с пропорционално разпределени харесвания и нехаресвания, което е първият признак, по който забелязваме дали някоя песен се харесва. Не е чак толкова голям хит като Perspektiva и  Buđav lebac, но ще видим. Кой знае, имам добро усещане за нея. 

Какво стана след предишния албум, трябваше да бъде последен, такова беше и заглавието му – Poslednij album?

Опитахме се да сменим концепцията, да пускаме само сингли, но този ход изисква много предварителна подготовка. Трябва да създаваш песни и да можеш да избираш една от многото, за която да си кажеш – да, това ще бъде хит. Осъзнахме, че това няма как да стане – да направим три песни и да издадем една. Оказахме се малко мързеливи в това отношение, предпочитаме да направим цял албум и тогава хората да го чуят, да разберат целия контекст и оттам да тръгне всичко.

Аз също обичам да слушам целите албуми – от началото до края.

Да, но младите слушатели и в България предпочитат само синглите с видеата. Те консумират музиката много бързо. 

Можеш ли да познаеш коя е моята любима песен от новия албум?

Окей, кои са любимите ти групи? 

Виж повече: "Остава"-ме за още

Слушам много различни стилове.

Добре, различни стилове. Не е Veruj mi? Ruke? 

Не. 

Skidam mrak? 

Ммм… не. Potraži me u predgrađu. 

Така ли? Саня – беквокалът ни, ще бъде супер щастлива. Това е нейната първа песен за S.A.R.S. 

Като говорим за това – къде можем да те открием най-често в Белград (името на песента значи „Потърси ме в предградията“ – бел.ред.)?

Вкъщи може би. Аз съм малко асоциален. Не, всъщност обичам да съм на тишина, не обичам да съм в тълпите. Тази работа ме научи да съм такъв. Не обичам да съм сред много хора основно заради концертите и шума. Обичам спокойствието, природата, разходките, тичането. 

Има ли подходящи хубави места около Белград? 

Знам, че има много такива в София – паркове и прочие. Това липсва на Белград. Не че няма, просто не са колкото в София. А и всички паркове сякаш са занемарени с времето, но имаме Змийския остров. Супер пренаселен е през лятото, но пък рано сутрин е перфектно, защото няма никой друг освен тичащите и някои възрастни хора, които се разхождат. Обикновено ходя там с приятелката си, трeнираме, тичаме или просто ходим – това обичаме да правим. Има страхотна гора, която е супер за раздвижване, тренировки и различни активности. Там обаче се изсичат страшно мога дървета и хората реагират наистина сериозно. Никой не иска да се съсипват. 

Кажи ни повече за концерта в София. Какво да очакваме? Ще е на ново място – стадион „Юнак“.

О, да, а това значи, че ще имаме по-голяма сцена. В „Маймунарника“, където правехме концертите си досега, е супер, но няма достатъчно място, за да се разтичаш по сцената (смее се). Сега ще бъде по-мащабно, което е много добре за нас – цялата продукция ще бъде по-голяма, ще има по-добри системи, светлини и ще бъде различно във всеки един аспект. Вдигаме тост за това! Ще представим някои от новите ни песни, за съжаление не твоята любима, но може би следващия път.

И както винаги очакваме публиката да е точно толкова щура, колкото винаги е била и да си прекараме супер. 

Мисля, че ще е! Ще пуснете ли нова песен преди концерта? 

Няколко дни преди него, да. Ще я откриете в YouTube заедно с останалите песни. 

Този месец си спомняме за великия Тодор Колев

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *