Нещата от живота

"Във всеки момент, в който мога да разкажа нещо, аз се чувствам добре"

Стиляна Иванова

Октомври е ледено студен, когато се шмугваме в театъра, защото е най-близкото олицетворение на професията на актьора. Бързаме да се срещнем, защото всеки е оплел професиите си в оборотите на града. Той е автор на екранните превъплъщения на редица образи, аз съм автор на думите, които ще го опишат сега.

Всички сме автори на собствените си представления.

Виждам как се движи, усмихва, чуди, вълнува и чувам как говори и разсъждава. Не мисля, че в момента играе, нищо че е застанал точно под прожектора в средата на черната сцена, обърнал профил към празния салон. Аз съм на първи ред и поглъщам аромата на театъра, който ми подсказва хиляди истории, които не помня, че са ми се случили. Слушам тази на актьора. Тя започва от една дума, минава по пътя и стига до осъзнаването. Всички думи имат съвсем различен смисъл, когато са изречени в театъра.

Пред мен е Ивайло Захариев.

„Да бъдеш автор за мен означава да бъдеш посветен на мечтата си и сбъдването ѝ“ – цялата ми среща с Ивайло е посветена на думата „автор“, а да опише какво влага в нея е задача, която ни дават от adidas. Започваме и аз се учудвам на новата дефиниция на думата, която мисля, че познавам много добре. Но нали сама казах, че всички сме автори на представленията си?

„В НАТФИЗ се снимах в две студентски филмчета, откъдето започнах да пиша своята авторска история. Режисьорът Атанас Христосков ме покани за главната роля в дебютния си филм „Номер едно“ именно защото беше гледал тези студентски филмчета. След това продуцентите от БНТ са гледали филма „Номер едно“, заради който пък ме поканиха в „Под прикритие“. Много актьори нямат така видимо построен път, но при мен ясно се вижда причинно-следствената връзка и кое след кое следва. Няма как в началото да знаеш, че участието ти в студентски филм ще има такова голямо значение, но сега отчитам, че малките участия могат да доведат до по-големи и по-големи.

Затова и не съм отказвал „малки“ участия, отказвал съм такива, които са в разрез с моите виждания за изкуство.

Не бих участвал в нещо пошло и нещо, което е самоцелно. Опитвам се да допринасям с нещо от себе си във всеки проект или участие, който приемам, както е и в сегашния случай, в който имам възможност да разкажа нещо. Моята професия всъщност е разказване на истории чрез сценичното им изиграване и заради това

във всеки момент, в който мога да разкажа нещо, аз се чувствам добре.“

Но понякога зрителят не разбира какво е искал да каже авторът, мисля си и питам Ивайло какво трябва да правиш като разказвач на истории от сцената, за да не се окаже зрителят заблуден: „Трябва да действаш така, както би действал героят ти, а не по начина, по който ти самия би действал дори ако си в същата ситуация. Ако героят ти е измамник, човек, който няма висок морал или безчестник, той би действал много по-различно от теб, когато ти не си такъв човек.

Трябва да си представиш какъв е героят и тогава мислите ти ще те доведат естествено до верните действия. 

Защото всъщност ние актьорите act-ваме (act – действам, англ., бел.ред), действаме и чрез действието проявяваме верността към образа.“

Тази история продължава по време на срещите, организирани от adidas, с Ивайло Захариев в магазините на марката. Първата е на 12-и октомври от 17:30 часа в Paradise Center, следва 15-и октомври от 20:00 ч. в The Маll и 16-и октомври в магазина на бул."Витоша" 5 от 19:00 ч. Там ще можем да се срещнем с актьора, да го разпитаме подробно за проектите, в които участва и да откраднем вдъхновение за собствения си път. Междувременно в магазините е якето VRC Jacket – любимо ни е, защото само с една дума, която може да бъде персонализирана на мястото на А-лепенката, можеш да изразиш себе си. Виж повече във видеото.  

Виж с кои аксесоари преобразяваме есенния си стил.

Spotted by Locals: Ива, Ники и Кристина.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.