Каква е историята зад един от най-големите хитове на артиста

През 2002 Стенли създава „Обсебен“ – трак с криви синтове, китари и характерните извивки на вокалите му. Действието се развива в разгара на втората вълна на бг рапа и ММ поп манията. Песента звучи като нищо друго в ефира по това време (а и досега) и се превръща моментално в класика.

Ето историята на „Обсебен“, разказана благодарение на Maker‘s Mark.  

Как се роди „Обсебен“? 

Писал съм я много рано, в 7–8 сутринта. С една акустична китара, с едно касетофонче. Записвах си идеи разни, после ги слушам след дни.

Откъде дойде вдъхновението за парчето? 

Просто си дрънкам сутрин рано. Първо започнах с една от темите от „Обсебен“. То не е много просто, има 4 части. Записвах го в няколко студиа: барабаните на едно място, другото на други места. Въобще не мислех, че ще стане хит. Хитовете по принцип са по-простички. 

Заради текста си представях, че е правено нощем.  

При мен процесът е такъв: първо се прави музиката, после текстът. Текстописците имат голям проблем с мен, защото не искам почти нищо да ми се променя, нито сричка.

Клипът към „Обсебен“ на режисьора Димитър Митовски е култов. Там как се случиха нещата? 

Тогава бях направил „Стар парфюм“ и още 2 неща. Димитър Митовски е мой голям приятел. Отидох у тях една вечер, изпихме една бутилка уиски. Той полудя по това парче. Записах четирите парчета, сядаме да ги слушаме пак и Митовски ми каза: „Не, на „Обсебен“ ще направим клип!“. Наистина го направи, стана велик клип.

От Митовски ли дойде идеята да се ползват кадри от „Андалуското куче“ на Бунюел?

Цялата е негова. Даже си спомням, че където карам едно колело, за тоя кадър той отцепи цяла улица в Пловдив. В София малко улици има, та се вдигнахме до Пловдив само за да направим този кадър!

Имаше ли очаквания, че „Обсебен“ ще стане хит? 

Не, аз се изненадах.

Усетих, че ще се получат нещата – вечер се прибирам късно, чувам по нощите от някакви места това парче и си викам: „Тук нещо става!“.

Къде е най-неочакваното място, където си го чувал? 

В дискотеките. Беше много странно. Там, където се слуша друга музика, това парче звучеше по няколко пъти на вечер! Аз се чудех как не им идва в повече. Това парче издържа с годините и още като го запея, оставям го към края, музикантите свирят, хората си го пеят отдолу и се кефят жестоко.

Вече си рок звезда четвърто десетилетие? Каква е тайната? 

Без алкохол не става – имаш нужда да освободиш напрежението, не използваме други неща. Много обичам по-големи лайфове, с по-яка апаратура. Това лято закрих няколко рок фестивала. Групата ми звучи перфектно! Имам две нови попълнения: Фънки е вече пета година при мен басист и Николай Николаев на барабани, едно момче на двайсет години. Той е феноменален, на световно ниво бих казал, а китарата е на Станислав Вълчев, ползвам и много електроника. Хората се чудят как се постига на живо този звук, а аз ползвам машини като по цял свят. Звукът е много плътен, изчистен и като засвирят така наречените подложки, върху тях може да се гради. Обаче при големите групи знам, че отдолу свирят други музиканти. Ти виждаш 2–3 на сцената, обаче отзад са 5-6. Аз съм гледал примерно на U2, вторият китарист е скрит отзад, целият в системи и китари. Ти не го виждаш, виждаш само главния, но вторият, скрит отзад, той ги прави големите неща.

Каква е историята зад новия албум „Чужди тела“?

Преди 17 години беше албумът „Обсебен“, след тази дълга пауза идва „Чужди тела“. Фен съм на Hayes & Y, миналата година имах лайв в София и те случайно бяха дошли, запознах се с тях. Похвалих Благо, че пее хубаво и съвсем спонтанно му предложих да запишем 1–2 парчета. Допреди този албум съм си писал изцяло аз музиката и аранжиментите. След 2–3 дни получих негови макети, изпратени от Манчестър, харесаха ми много и му предложих да направи песни за целия албум. Благослав Анастасов е автор на 10-те парчета. Аранжиментите ги правих със Светлин Къслев. Цяла зима работихме от студиото, китаристът ми пък живееше в Бургас – оттам изпращаше китарите: одобрявам, не одобрявам, връщам. От София изпратих парчетата в Ирландия, Дъблин, да се смесват. Там ги смеси Янко Генов  от група „Лора“. 

Откъде дойде тази пауза? Нямаше вдъхновение ли? 

Явно човек, като остарява, при музикантите особено, вдъхновението сякаш го няма. Прекалено претенциозен съм станал – въобще не ми харесват нещата. Защото хубавите неща, на рок бандите особено, са писани, когато са били доста по-млади. Това съм го забелязал, големите хитове особено.

Колко време отне албумът?

Всички песни са минали през мен. Това не е бърз процес.

Всичко мина през главата ми и естествено аз оставих отпечатъка си. Благодаря на Благо, че написа тези песни, но те звучат ала Стенли. Най-вече маниерът на пеене. Благо обаче написа прекрасни песни, без тях нищо нямаше да се случи.

Каква е разликата да правиш музика вече като зрял артист? 

Някои от предните албуми съм ги записал изцяло в студио с музиканти, с барабани и т.н. Говоря за албуми като „Пътят към храма“ например. Тук ограничих нещата, няколко човека работихме. Този път правехме песните по-богати, с по-богати звуци. Умишлено е търсено това звучене на синтовете. Много електроника има в този албум и не ми трябваха акустични инструменти освен китарата.

По-лесно ли е да се работи така?

Ти виждаш коя година сме, знаеш. Когато работиш с човек, който добре познава техниката, е важно просто да имаш идеи и да направляваш идеите. И през нощта съм се събуждал, записвал съм неща, за да не забравя какви поправки да направя. Любо Киров ми помогна много – заведе ме при  Саня Армутлиева и й каза, че съм направил страшен албум и трябва да ме издаде. Тя ми повярва, хареса й, целият екип го хареса. Албумът тогава почти беше готов, но не беше толкова прецизно направен, не беше финализиран. Но то се разбира от парчетата като песни дали стават или не. Любо ми помогна с текстове, Алекс Петров също. С него работехме още навремето в Тангра – „Жулиета“, „Бъди какъвто си“, Наталия Симеонова има 3 текста, Дани Рашев от „Откраднат живот“ има 3 текста, за което много му благодаря, и Людмила, съпругата ми, последният текст е неин. 

Как успяваш да запазиш свой собствен стил при толкова много различни колаборатори? 

Много е важно какво искам аз. Исках точно това нещо. Исках тези песни от Благо, знаех как да ги направя да звучат. Много важно беше, че хората, с които работих, се съобразяваха изцяло с мен, защото това си е моят албум. Не казвам, че всичко е било гладко, имал съм много спорове със Светльо, но крайният резултат беше „Прав си, Стенли“. А аз му казвам: „Прав съм, друже. Слушай по-стария!“.

В „Обсебен“ такъв ли беше процесът? 

Там всички песни бяха мои. Тогава 100% налагах това, което исках. В него също има много електроника, нищо че е 17 години назад. Песните са по-издържани. Не исках друг автор да има в „Чужди тела“, исках Благо да си остане като единствен автор, защото малко или много други не знам. Да оставим, че аз не бих могъл да го направя да звучи така, но е хубаво почеркът да е един. 

Какви бяха най-странните въпроси покрай новия ти албум?

Хората винаги питат: „Къде беше през това време?“. А аз винаги съм бил тук, но сериозна продукция не бях вадил. Феновете, те си идваха на концерти, което също беше изненада. Сега нещата вървят доста по-нормално, но преди… Спомням си периода с „Тангра“. 

Сигурно през 80-те са ви гледали малко странно?

Бяхме първите, които поставиха Новата вълна. На първите концерти свирехме все едно сме на „Уембли“! Явно това се предаваше, защото имахме много енергия, сякаш сме лъвове. А броиш – вътре са 10 човека. Понеже имаше нови хора в бандата, мислеха, че сме измамници. Някакви хора са взели името, откраднали го и се появяват с рошави коси, обици, дълги зелени палта. Но следващия път беше пълно навсякъде! 

Вие обаче твърдо решени да го правите по трудния начин? 

Да, то затова и бяха направени тези смени в „Тангра“. Тогава дойдох от „Паралел 42“, една много яка банда, бях с дълга коса.

Гледам четиримата си подстригали косите и си викам: „Ясно!“.

Затова и Сашо Петров казва: „Подстригах си косата, без излишен шум“. 

Имахте ли проблеми с властта?

О, да. В Перник бяхме, свирихме на някакъв бал на Комсомола, обаче аз ходех с някакви военни ботуши и брич. Обаче той не беше военен, а от дядо ми от Америка – беше за езда. Но брич с този ботуш, черния, направо така излязох на сцената и пияните комсомолци полудяха. Скандали станаха! След два дни с една торбичка ходихме в Комсомола да ги покажем. Водеше се разследване, шефовете искаха да ги видят тия работи. През 86-а ходихме на някакъв фестивал в Женева и мен не ме пускаха – неонацистки вид съм имал. Имах досие. Оправиха се нещата, но много трудно. Заради външен вид, такива бяха годините. Но на мен не ми пукаше. И сега още не ми!

Милениълите ще се фрапират, че се е ходело на комисия, за да ти приемат външния вид.

Тогава радиото не пускаше песните без тях. Комисия за текст, за музика, за изпяване. Мен са ме връщали заради изпяване по няколко пъти. Те само естрада слушат и в един момент ме свалят на тяхно ниво. Ти го правиш 1–2 пъти, те се уморяват и минаваха нещата. В „Тангра“ пеех в по-особен маниер, като Depeche Mode и любимите ми групи.

После като се нормализираха нещата, имаше ли промяна?

Каква нормализация, после дойде чалгата и то стана страшно. Аз имам също голяма пауза между „Обсебен“ и  „Как се казваш“ от 94-а. То беше само чалга. Къде да ходиш да свириш, какво да правиш?

Сега поне пак вече има рок места.

Така е, ама искам да съм на 20, на 30. Но аз не се отказвам и все още имам хъс. Представям албума „Чужди тела“ насам-натам из страната и хората му се кефят, нищо че го чуват за първи път. 

Новият дългоочакван от 17 години албум на Стенли „Чужди тела“, записан с помощта на Благо Анастасов (Hayes & Y) и Любо Киров, вече е на пазара от „Вирджиния Рекърдс“. И е, меко казано, съвършен!

А зимата е за двама…

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.