Любов по време на коронавирус
Как епидемията се отразява на личния живот
Няма по-неромантично време от края на февруари. Всички са увити с шуби, шалове, шапки, качулки, маншони, шушони… Виждаш само едно око. Преди няколко дни флиртувах с един човек десет минути в метрото, преди да разбера, че е клошар. Ако все пак успееш да си намериш някой за дейтване – почват се другите тъпотии: днес ли да се видим, утре ли, къде, кога. Общо взето, опциите не са много – винаги се опира до едни и същи заведения,
но е толкова трудно се намери пролука в програмата на двама души, камо ли ако сложиш усложняващите обстоятелства на най-големия кошмар на всички напоследък – Вируса.
Гласувай за любимите си ресторанти и барове в София и спечели страхотни награди!
Вирусът. Не сме го виждали, не сме го чували, но знаем, че съществува. Той е като онези мистичните митологични създания – някакво скрито божество, дето трябва да му правим жертвоприношения. „О, велики, Вирусе! Моля те, пожали душата и тялото ми тази седмица, защото ми е много важна седмица и много бих желала да имам повече от две мозъчни клетки!“ Вирусът се смилява и ми оставя две мозъчни клетки – за съжаление те са разсеяната и сънливата ми мозъчни клетки. И, естествено, в седмицата, в която трябва да се работи през деня и да се бедства през нощта заради проклетия грип, точно тогава, не някой друг период от живота ми, точно тогава ще се появи един Той с главно Т.
Виж повече: Обича ме, не ме обича
Започваме да си пишем, смешка тук, меме там, настъпва моментът да вземем да се видим и да видим да се вземем. Проблемите са няколко – кое е по-добре: да го отрежа няколко пъти поред или да отида сополива? Вирусът е чудесно оправдание, когато става дума за досадници, ама като се появи някое готино момченце, вече толкова пъти съм я ползвала лъжата, че се чувствам гузна. Чудя се дали да му пратя снимка за доказателство. Намирам ракурс, при който окото ми изглежда секси между салфетките, с които си духам носа за достоверност. Номерът минава. Имам три дни да се взема в ръце – започвам да се тъпча с лимони, брани на ръка от райската градина, мед от дива и щастлива пчела, сълза от девственица в хомеопатична опаковка и звезден прах, синтезиран в хапчета. Накрая подскачам от щастие като в реклама за дамски превръзки. Толкова добре се чувствам.
В деня преди срещата идва изненада – сега пък той е болен!
Не ми праща снимка, ама някак си му се доверявам. Има честно лице, плюс това съм го столкнала на куче. Ако ме лъже и блесне някъде по чужди сторита – ще го пребия. Пращам му магическата рецепта, с която съм се излекувала, ама той не отговаря. Явно е много болен. Оставям го да се оправя и празнувам завръщането на останалите ми мозъчни клетки с много работа. Даже почти забравям за него и като получавам предложение за виждане, леко се стряскам. Не от предложението – от странна болка в гърлото. Мамка му – да не се разболявам пак? Когато заспиш с този въпрос, винаги се будиш на четвъртата аларма с четири градуса отгоре температура. Оказа се, че новият вирус повтарял. И айде пак наново – дремане, кретане, кашляне, кихане, сополи, гурели… Купон без край. Сега пък трябва аз да сменя плановете.
Виж повече: Най-голямото пиянство в живота ми си ти
Той настоява – и по-страшно бил виждал, ама си знам, че не е. Даже да е фен на японските хоръри, няма как да е виждал по-страшно. За щастие грипът ме тръшва през уикенда. Как може да се радвам, че вместо да си почивам, ще боледувам – направо не мога да се понасям. Нищо де, поне имам цял ден да си дремя (във и извън тоалетната) на воля. В понеделник отново скачам като изпуснат джак ръсел териер, не мога да се спра. Даже съм толкова надъхана, че аз правя заход за среща с измислена програма – кино, вечеря, всичко. Познай какво получавам като отговор. Вирусът го повтаря. Не можел да гледа. Аз какво да кажа? Рязко загубих вяра за живот вече.
Чувала съм, че ако се самоубиеш заради болест, не се брои за грях.
Може ли да се гръмна заради вируса, а?
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.