Нещата от живота

Отбор Transformers

Стиляна Иванова

Go  Guide тръгва по следите на перфектния тегел. Стилни градски мъже, които свалят униформата на града, за да облекат тази на елегантността, ще дефилират из редовете ни в следващите месеци. Вторият от бандата Transformers е Александър Балтаджиев – клиент на Black Market, или ателието, в което не е нужно да сменяш нрава си, за да облечеш нова кожа. Под костюма си Александър носи две сърца. Туптящият червен татус  на рамото му е алибито на едно добро лошо момче. Твърди, че пътят от тишърта до Tailor made костюма е дълъг, колкото този от най-ниското стъпало в семейния бизнес до стола на директора.

Как стана част от бандата на Black Market?
Трябваше да помогна на приятели. По принцип страня от големи събития – сватби, балове и т.н., но нямаше как да не кумувам на близки приятели.

Реших, че за такъв повод трябва да изглеждам топ.

След рисърч осъзнах, че в България студиата, където можеш да намериш Tailor-made костюм, са кът. Хареса ми, че на сайта на Black Market има снимки на клиенти на Пепи – не просто на някакви наети моделчета.

С какво те спечели той? Разкажи ни за първата ви среща.

Когато отидох в Black Market, бях абсолютно бос по темата с костюмите. Пепи обаче ми обясни всичко като на приятел. Когато го видях, си казах: „Ако имам костюм, искам да изглеждам като него!“. Помня, че в ателието звучеше Depeche, на стената беше подпряна китара и аз бях такъв: „О, не, тук се прави рокендрол, това е моето място!“.

Преди това носeше ли костюм? Какво беше различното?

Осъзнах, че да имаш специално скроен за теб костюм е отношение към себе си.

А това да се сдобиеш с такъв от Black Market – преживяване. Чашата уиски, разговорите между пробите, чувството за принадлежност към една общност посланици на стила. То е като при фризьора. Когато един коафьор познава клиентите си, просто се получава. Това е взаимен обмен на енергия. Ако питаш Пепи, ще ти каже, че понякога една проба може да започне в 18 часа в студиото му в четвъртък и да свърши по някое време в понеделник на другия край на града.

Хората около теб могат ли да различат един костюм, купен от магазин, от поръчковия?

Да, хората правят разликата – едно е да изглеждаш като торба с картофи, друго е всеки детайл по теб да е изпипан. Това винаги прави впечатление. Дори от някой друг невежа като мен…

Какво ново качество у теб облече Пепи?

Готовността ми да поемам отговорности и отчасти работохолизма ми. Защото повечето отговорности налагат и по-различен стил. Голяма част от ежедневието ми е свързана с работа.

Обичам да контролирам нещата, да съм на терен.

Костюмът изразява точно тази част от мен – тя казва, че не ми е все едно, че съм едно пораснало момче. На рамото си обаче имам татуирано червено сърце – който стигне до него, знае, че съществува.

Кой е най-естественият хабитат на костюма?

Веднъж бях при Пепи и едни приятели – скейтърчета – ми звъннаха да се видим. Смятах да отида по-casual, но Пепи ме увери, че костюмът ми стои толкова естествено, че е най-добре да паля към срещата направо с него. „Пич, ако отида така, няма ли да изглеждам странно?“ – попитах. А Пепи вдигна вежди и каза: „Защо странно? Това си ти“.

Фен си на младежките костюми с втален силует, къси панталони и подчертано рамо. Как си представяш еволюцията на костюма след 20 години?

Знам ли, може би ще е футуристичен, например от латекс. Какъвто ще да е, само да е по мярка! Според мен обаче еволюцията на костюма е по-бавна и тъкмо това го прави timeless. Понякога ми се иска да съм живял назад в годините само защото хората масово са носели костюми.

А как би определил собствения си стил?

При мен трансформациите идват с времето. Със средата. С целите, които постигам. Не съм такъв характер, който изтрещява и се пали по нещо просто ей така. Като тийнейджър спортувах доста и облеклото ми отразяваше лайфстайла. По-късно, когато започнах да управлявам бизнеса, се появи и нуждата от един хубав костюм.

Управляваш семейния бизнес, но с какво щеше да се занимаваш, ако не беше така?

С развлекателен бизнес. Например едно време правех списание за видео игри. Може би щях да го карам по-лежерно…

Какво мислиш за трендове като скъсаните дънки?

Тях ги е измислил Кърт Кобейн! За него те са били символ на консуматорството.

Всеки купува, купува и Кобейн, в бунта си, започнал да ги къса. Не след дълго това била новата мода.Стилът е над тенденциите. Той е начин да ги отсееш през ситото на времето и да намериш себе си.

Какво би облякъл на първа среща?

Сако, риза и дънки.

Костюмът магнит ли е за жените?

Ще кажа само, че на сватбата на моя приятел обмених контакти с цели две момичета. Когато си кум, си център на внимание. Особено в съвършения костюм.

Кои са другите атрибути, които те карат да се чувстваш елегантен?

Хубави обувки, стилен часовник, чаша уиски Lagavulin.

Кои са личните ти инфлуенсъри?

Ханк Муди от Californication – дънки, тишърт, Chеlsea boots.

Той, разбира се, е като Пикасо – превъртял е изкуството.

Също така Алекс Търнър от Arctic Monkeys и Дейвид Геън от Depeche Мode. Геън е бил просто един бунтар с кожено яке. Но е пораснал чрез костюма.

Къде живеят дрехите ти?

В голям гардероб. Но имам и един пуф, на който винаги държа дрехи за спешни случаи. Нещо като костюма на Батман. Преди време давах едно Airbnb и се е налагало да изскачам посред нощ, за да пътувам към Банско. Иначе обичам сутрин да стана рано и да си избера аутфита на спокойствие – да е нещо, което наистина ми се носи този ден.

Къде по света са най-елегантните мъже и жени?
В Париж и Виена. Няма да забравя усещането, когато попаднах на едно местенце в Париж – Moonshiner Bar. Влиза се през една пицария, но за бара няма табела, трябва да знаеш за Заешката дупка. Тогава персоналът ти отваря вратата на огромен хладилник. Тя те отвежда сред готино облечени студентчета, пипнати бармани и грамофони, които въртят света на иглата си.

Виж повече: Николай Мартинов: Спретнатият бунтар.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.