Екстремното момче говори за страстта си към спорта

„Движение“ и „екстремен спорт“ са ключовите думи в живота му. Практикува паркур, бойни изкуства, скачане с парашут, скално катерене, парапланеризъм, сърф, кайтсърф и сноуборд и към всяко подхожда сериозно, да не кажем обсесивно. В киното пък е каскадьор, хореограф и оператор (понякога дори всичко накуп) и има над 15 спечелени дрон филм феста. През 2017 с Марин Кафеджийски така станаха вайръл с клипа, в който Илко тича и скача по покриви, релси и фасади, сякаш е герой от видеоигра.

Какво е на дневен ред за него сега, питаме и слушаме внимателно

(а и следим в Instagram на @ilkoilliliev).

Познат си с апетита си към екстремното. Кое е най-опасното нещо, което си правил, и кога изпита най-голям страх?

Това, което прави нещо опасно, е липсата на достатъчно знания и подготовка. Това, което предизвиква страх, е неизвестното и неувереността. Така че въпросът „Кое е най-опасното…“ или „Кое е най-екстремното…”, клони към „Кое е най-безразсъдното…“, което пък отива към „Кое е най-глупавото нещо, което си правил?“. Не бих казал, че са конкретно безразсъдни или че съм изпитал страх, но ето няколко случки: паднах си в крилото в Турция; приземих се в тежък ротор в Южна Африка; оплетох се неприятно 2 пъти в едно и също тресавище с кайтсърф; оплетох си вървите на крилото и се приземих аварийно в Швейцарските Алпи. И най-скорошното: летях ниско и влетях в короната на 25-метрова бреза.

Как се запали по фрийръна и лесно ли се навлиза в тези среди?

Запалих се от филма „Ямакаши“ на Люк Бесон.

Запознах се с хора, които вече тренираха в София, когато бях на 15, и оттогава така. Бих казал, че фрийрън обществото е едно от най-отворените и приятелски настроените. За жалост е много замряло в последно време. В златните години постоянно правихме събирания, лесно с по 100–200 човека, организирахме открити тренировки, събития, клипове, филми. Сега никой не прави нищо. Не знам какво уби обществото. Може би социалните медии, може би новите ги мързи или нямат мотивация.