Легендарната улица в Студентски град затваря – ето с какво ще я запомним

За тези, които са израснали в триъгълника, заключен между „Витошка“, „Дондуков“ и Канала, „Манджа Стрийт“ беше хранителен конгломерат в Студентски град с неизвестна ориджин стори, характерна със струпване на не-стрийт шефс улична кухня, ниски цени и високо ниво на рискови фактори. Дали заради повея на младежка носталгия или заради вродената тъпотия на масовия потребител, към това място има една болезнена тъга, като милиони почнаха да въздишат и роптаят срещу края на тази ера.

Ето с какво ние сме запомнили въпросния кулинарен бермудски триъгълник:

НАЙ-ГНУСНИТЕ ДЮНЕРИ

Да победиш в категорията „Най-гнусен дюнер“ е постижение, особено в държава като България, където конкуренцията по гнас е буквално на всеки ъгъл. Любим детайл: след като ти връчат питка на фунийка с основно съдържание зеле и пържени картофи, дюнерджиите никога нямаха салфетки. Как да се довериш на търговец, който пести 2 стотинки от хартийки? Дали същият този човек пазарува добро месо от ядливи животни?

НАЙ-МАЗНИТЕ ПИЦИ

Ако имаше закон, според който италианците могат да контролират къде да се използва името „пица“, със сигурност тестените изделия в „Манджа Стрийт“ щяха да бъдат дисквалифицирани като имитиращ продукт. Освен че носеха духа на класическата мазна соц пица с усещане на милинка, те бяха

един сетивен феномен – всичката гарнитурата на вкус беше еднаква, без значение дали е гъба, шунка или кашкавал.

За щастие имаше изобилие от кетчуп, горчица и майонеза, та да се превърне преглъщането в мисия възможна.

НАЙ-СУХИТЕ КАТМИ

Едно бюджетно решение, което също така кой знае защо се приемаше за здравословно, катмите предлагаха една чудесна алтернатива – можеше да ги ползваш за чиния или да играеш на фрисби с тях. Ако решиш обаче да ги ядеш, те предлагаха палитра от цветове и вкусови комбинации като смокини с бекон или сирене със сладко от къпини. Бай Миро знаеше какво искате, преди даже да си го пожелаете.

НАЙ-ЕВТИНИТЕ БУРГЕРИ

Цената винаги е била определяща в решението да се яде на „Манджа Стрийт“, но за съжаление тя никога не идваше в добро съотношение с качеството. Бургерите за левче имаха хранителна стойност за жълти стотинки. Освен ако не обичаш да гризкаш сусам – той беше в изобилие.

НАЙ-ГАДНИТЕ ПРОДАВАЧИ

Всички, които работеха зад щанда в „Манджа Стрийт“, бяха селектрирани измежду долния 1% на интелекта и умението за работа с хора. С други думи правилото, че като плащаш смешно, за теб бачкат само клоуни, работеше със страшна сила. Въпросните момчета не успяваха да се справят с елементарни задачи като

да сметнат рестото или да успеят да ти подадат храната, без да я изпуснат три пъти.

Книгата за оплаквания се държеше зад ъгъла на блока – тоест ако си отвориш устата, ядеш бой.

НАЙ-ПИЯНИТЕ СТУДЕНТИ

Ако студентите са елитът и бъдещето на нацията, значи положението е жална ни майка. На „Манджа Стрийт“ се събираха хора, толкова усмърдени, оповръщани и опикани, че не биха ги пуснали на гоа-транс фестивал в Западни Родопи. Въпреки че бяха загубили основни двигателни функции, въпросната весела младеж не беше загубила доброто си настроение и не спираше да подвиква дяволито към всеки в зрителното си поле. Затова и

боят беше ежедневие, забивките също.  

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ХЛЕБАРКИ

Този район беше като радиоактивна зона от стар филм на ужасите – всяка форма на живот беше огромна, мутирала и изключително грозна. Хлебарките се биеха с котките, мишките плашеха кучетата, а през лятото се появяваха конски мухи, които понякога отвличаха заспали далеч от стадото студенти. Говори се, че нещо даже по-страшно живеело зад контейнерите с боклук, но поради липса на доказателства сме склонни да го приемем за градска легенда.

Това лято млечният път е… бирен

Вагон турист да бъдеш това лято

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са бюти тайните на лятото