Трябва ли да сме отличници по физика, за да разберем този уникален сериал?

Обичаме сериали, гледаме сериали и от тях понякога очакваме вдъхновение или пък мъдри думи. Думи, които да ни накарат въобще да станем от дивана.

Ако търсиш нещо подобно в „Рик и Морти" –  няма да намериш. Може би ще се откажеш да търсиш още: „Никой не съществува с някаква цел. Никой не принадлежи никъде. Всички ще умрем”. Може и да не е вдъхновяващо тип "Яж, моли се и обичай", но не са ли точно това мислите, които наистина ни минават през главите насред цялата истерия и втълпяване колко щастливи трябва да сме постоянно, как не трябва дори с мисъл да привличаме негативното, как трябва да правим йога, да пием фрешове и да повтаряме като мантри само позитивни мисли?

Именно малко от антибудистката мъдрост на „Рик и „Морти” идва на място.

Този сериал не е за всеки. Трябва ти време да свикнеш с една сай-фай реалност, в която няма истински герои, няма и истински антигерои. И дори в този мултиреален свят, който обитават персонажите на сериала, пак се срещаме с типичното средностатистическо семейство, което преследва американските тв сценаристи като призрак в почти всичко, което правят. Хубавата новина е, че тук не е нито средно, нито статистическо, нито типично.

„Рик и Морти”, анимационна поредица за възрастни на Дан Хармон и неговия партньор в лудостта Джъстин Ройланд, е трудна за категоризиране. И очевидната препратка към „Завръщане в бъдещето", която ще забележиш веднага, не е случайна. Като млад писател именно Ройланд е създал мини пародийна поредица, озаглавена „Истинските анимационни приключения на Док и Марти”.

Но по време на целия си първи сезон "Рик и Морти" получава оригинален, цветен и съвсем различен сай-фай живот. И въпреки че наистина шоуто не е за всеки, дори хората, които го мразят и критикуват, не могат да не бъдат

привлечени от странните характери на лудия гений Рик, който е готов да подложи на всичко внука си, за да преследва научните си приключения, и Морти, който щастлив, че най-сетне си има компания, и жалостиво се подлага на каквито трябва експерименти.

Пилотният епизод, писан "цели" шест часа, започва с истински взрив. Още в буквално първите няколко секунди виждаме  пияния Рик, който изкарва от леглото все още бунтуващия се Морти, качвайки го на космически кораб и  заплашвайки да унищожи целия свят. Рик може и да е зверски умен учен, но е и пияница, всичко мразещ мизантроп, който лесно може да взриви Земята, ако реши. Морти може и да е глупав като перална машина, но е въоръжен с достатъчно здрав разум  и с някаква вродена нормалност и морал, с които вразумява дядо си да не отива твърде далеч… е, поне понякога.

На фона на научнофантастичните перипетии на Рик и Морти навлизаме и във вселената на близките им – един видно провален брак на родителите на Морти Джери и Бет. След като забременяла с Морти, Бет се отказва от мечтите си, за да се установи с Джери – апотеоз на американската средна класа. И което го различава от обичайните дразнещи татковци в ситкомските американски семейства от средната класа, е неговата трагична наивност и симпатичност.

За разлика от „Завръщане в бъдещето” тук няма реално пътуване във времето. Но има пътуване. Къде ли не. В трети епизод например се пародира „Джурасик парк”, след като Морти поема на пътешествие в тялото на бездомник… където дядо му е създал „увеселителен парк”. Вместо с клонирани динозаври паркът е наблъскан с атракции като опасни бактерии, стомашна киселина, която може да те убие, и бели кръвни телца. Както би очаквал всеки от подобна анимация за възрастни, тук се пародират много ситкоми и техните клишета. Има дори препратка към „Семейство Симпсън”, когато Рик и Морти разбиват космическия си кораб в техния диван и ги.. избиват.

Част от уникалността на „Рик и Морти” е, че никога не знаеш какво предстои да се случи в иначе кратките епизоди.

Сериалът е плод на извратеното въображение на сценаристите и техните пълни с извънземни, импровизиран диалози и смешни обрати мозъци.

Очакват те много измислени нови думи и светове и някои научни шеги, които са малко по-сложни, ако не си навътре в тези неща. Сериалът е просто задължителен, особено ако ти е писнало от всичко старо и познато.

А за истинските фенове ето няколко интересни факта:

1. Wubba lubba dub dub (една от ключовите фрази в първи сезон) всъщност не значи нищо. Създателят на сериал Джъстин Ройланд разказва в интервю, че това е напълно случайно съчетание на думи и не са искали тази фраза да се превръща в хит. Предпочитали запомнящата се фраза на Рик да е I don't give a FUCK.
2. И двата персонажа са дублирани именно от Джъстин.
3. Той трябва да пие бира и газирани напитки, за да пресъздава честото оригване на Рик.
4. Песента в началото е базирана на парче от сериала „Доктор Ху”.
5. Фенове на сериала щурмували „Макдоналдс” преди време, когато веригата обявила, че ще предлага ограничено количество от соса Szechuan, препратка към сериала.

Ако това не е точно тоят стил, разгледай още 5 привличащи вниманието предложения тук.