Wanderlust: Заминавай спешно за Банкок
Какво ще видиш в Тайланд, ако не го променят/забранят/подгонят след смъртта на Негово Величество крал Бумибол Адулядей
Wanderlust е рубриката на нашите пътуващи агенти, чрез които отскачаме до знайни и незнайни места, разглеждаме божествени плажове, събираме вежди заради мръсните улици и странните храни, бърчим чело в учудване на странните привички на хората, но най-вече напълно безплатно опознаваме малко повече някои от най-желаните дестинации. Този път двупосочният ни билет до Индия е Йорданка Райкова – блогър, кулинар, пътешественик, горда мама и човек с особено дълъг списък от дестинации зад себе си. Повече за нея в блога й: Wine, dine and travel with Dani.
Кралят е мъртъв. Да живее кралят! Преди време почина най-дълго управлявалият монарх в света – Негово Величество крал Бумибол Адулядей. Тайланд беше в сълзи. Идеше ми да плача и аз. За страната, която обожавам, за тайландците и за краля. Защото си го чувствах близък. Неведнъж съм пристигала навръх рождения му ден в Банкок, облечена в тържествена тениска с кралския герб. Дори цвета избирах специално според годишнината. След дълго обикаляне на закътани квартални пазарчета. И кралска значка си купих.
Обичах го човека – виждах образа му по плакати и картини, окичени с цветя, из цялата страна. Хората си го почитаха въпреки кризите в държавата, а се оказа и европейски възпитаник от класическа гимназия.
Преди няколко месеца на някакъв тайландски министър му хрумнало да подгони уличните търговци с хранителни щандове, направо се заканил, че ще ги изгони от центъра на града, защото много от тях не работели според хигиенните норми. Още тогава ми се доплака. Защото това означава да се кастрира екзотичният чар на най-вкусно ухаещия град на света. Да не мога спонтанно да си купя на улицата прясно изцеден сок от зелена мандарина или захарна тръстика. Да забравя за най-ароматните и сладки малки ананасчета, които си бучкам с дървена клечка, докато се разхождам по колоритния Sukhumvit Road – един от най-дългите пътища в Тайланд, а и в целия свят. Да се откажа от хрупкави скакалци и скорпиони на шишчета.
Тъжно ми е. И не знам какво предстои. Току-виж забранили и релаксиращите ароматни тайландски масажи, защото религиозни фанатици се докопали до властта и ислямизирали Тайланд. Както се случи на Малдивите, когато, макар и за кратко, спа центровете на луксозните курорти бяха затворени, защото според управляващите крайни ислямисти масажите подклаждали разврат.
Затова, колега, ако си пропуснал момента да отидеш до Куба, преди да отвори официално врати за американския туризъм, превръщащ я все повече в масовка и загубила бунтарския си дух, ако не си обиколил Ха Лонг Бей на стара виетнамска джонка, преди на някакъв "партайгеноссе" да му хрумне да ги боядиса всичките в бяло като круизни ол инклузиви, ако отсега си охладил и искаш да отложиш късната есен и настъпващата зима, мятай се на kayak-а и купувай спешно билет за Банкок. Мусоните са отминали, чака те страхотно време и манджата е все още там.
В Банкок има всичко, за всеки, отвсякъде. Останалото е въпрос на цена и пазарлък.
В случай че си от оная порода раничар с дълги естествени плитки, няма по-проверено място за теб от зоната около Khao San Road. Именно тук са заснети кадрите от "Плажът", когато една вечер Лео ди Каприо идва на пазар с шефката на комуната и изневерява на половинката си. Као сан е като град в града или държава в държавата, със свои правила и възможности. Критиците на зоната определят тукашния бизнес като "проституиращ" с туристите, но това би важало за къде ли не. По-интересно е да се усети, подуши и чуе уникалната атмосфера на алтернативния Банкок. Барове с тайландска джаз и рок музика, евъргрийни в авторска интерпретация. Там, където местните младежи се омесват със западняците. Където се случва културната глобализация. Е, пушат се и наргилета и разни треви, като по филмите за "Ситито". Всеки както го разбира и му се иска. На търсещия мъжки поглед се предлага "спесал масас", а ако винаги си искал капитанска тапия, дипломка или карта на федерален агент, набързо и за дребни пари ще ти я изработят почти на улицата. И да ти изтънее портфейлът по някое време през нощта, в услуга ще намериш каравана банкомат.
Хайде на шопинг! Няма да ти разправям за италианските дизайнери и за агресивния германец с черепите и камъните. MBK Center е задължителен за всички. Да не си го посетил е като да не си бил в Банкок. От 24- каратово злато до маркова козметика със съмнителен произход, в този мол началната цена е само ориентировъчна. Terminal 21 е за феновете на "бутика"-та. Млади, талантливи, авангардни дизайнери представят своите хрумвания, въплътили личната им представа за модерно, пречупено през азиатските особености.
И нe пропускай да се отбиеш до food court-а на търговския център, защото доказано е един от най-големите, разнообразни, вкусни и евтини в столицата.
Събота и неделя. Време е за Chatuchak Weekend Market. Каквото и да ти хрумне, че искаш да купиш или да опиташ, това място не само ще ти го предложи, но и ще те залее с разнообразие и конкурентни цени. От препарирани животни и живи домашни любимци, до най-изпипани имитации на всякакви дрешки и аксесоари, вуитонки, шанелки и ролекси. Пазарът е разделен тематично на десетки секции, свързани помежду си по улици като в малък град. Не се плаши, дочувайки зад някой ъгъл напрегнато кудкудякане. Тайландците обичат да се събират и да залагат на бой с петли, макар че е забранено със закон. Ако лабиринтът те отведе до бърлогата на рокерите, където наред с якета за харлита и китари се озовеш пред масата на стари хулигани, обмислили визията си до най-малкия детайл, налапали пури и смучещи тайландска бира, последвай подканващия мигач и се настанявай. Ще позират за снимка с теб, с която ще обереш лайковете във фейса.
Самолетният ти билет е двупосочен? Преди да си тръгнеш от "Града на ангелите", се качи непременно на rooftop bar да изпиеш коктейл на залез близо до ангелите. На 63-тия етаж в Sky bar на Lebua hotel или на 61-вия етаж на Moon bar на Banyan tree hotel ще попиваш с очи и душа едни от най-красивите цветове на залязващото зад десетките небостъргачи слънце. На мохито с лимонова трева.
Предният път ходихме до Индия. Виж какво разказа Дани.
