Ина Димитрова: „В дайвинга всяка секунда си заслужава“
Ина ни разказва за изживяването дайвинг и защо под водата няма място за егоцентризъм
Радослав Делийчев
Ако я видим на улицата, ще предположим, че това е една приказно красива русалка, но ако я срещнем „на терен“ с водолазен костюм, безспорно ще потвърдим, че тя е стопроцентов професионалист. Ина Димитрова е инструктор по дайвинг и жена, която много добре знае и рисковете, и плюсовете на това да си там долу – в съвършения подводен свят. Тя заедно с Росен Желязков и Deep Dive Systems бяха основният изпълнител на арт инсталацията „Плаващите кейове“ на Кристо и Жан-Клод в езерото Изео в Италия, а днес можеш да откриеш Ина във водолазния център Diving BG – място на световно ниво и безспорно проект, създаден с много любов и знание. За дайвинга и всичко, което интересува абсолютно начинаещи като нас – чети нататък.
Здравей, Ина! Ако човек никога не е чувал за дайвинг, кои са трите неща, които ще му кажеш за това екстремно начинание?
Емоция, покоряване на неизвестното, преодоляване на себе си и страховете си.
Всеки ли може да се гмурка и къде е границата между любителски и професионален дайвинг – след колко метра надолу стават опасни нещата?
Моят отговор е да – всеки може да се гмурка, но под водата нямат място глупците, самозванците и егоцентриците. Зависи какво разбираш под професионален дайвинг – ако визираш професионалните водолази, които извършват работа под водата, то това си е професия, и то много мъжка. Ако обаче говорим за спортния дайвинг, то тогава след 40 м дълбочина нещата стават по-сериозни и е извън лимитите на любителското гмуркане, а над 100–150 м вече е екстремен дайвинг. В света на водолазите това се дефинира като „техническо гмуркане“. Професионалистите пък са онези хора, които обучават люuителите.
Без кое не можем като оборудване в този спорт?
Онова, което дефинира SCUBA дайвинга, са всъщност основните три компонента на Self-contained Underwater Breathing Aparatus (апарат за самостоятелно подводно дишане), а именно бутилката със сгъстен въздух, водолазната компенсаторна жилетка и дихателният регулатор. Бих казала, че тези са неизменните, но, разбира се, без маската, плавниците и другите елементи също би било невъзможно човек да се гмурка.
Разкажи ни за твоето място – къде се подвизаваш в момента и с какво сте по-добри от другите в тази сфера?
Мястото ми е нашият водолазен център, който се намира на яхтеното пристанище в Созопол. DIVING BG работи и през зимата в София, като тук провеждаме теоретичната част и практиката в басейн. А сега, когато наближава водолазният сезон, се местим на морето и работим всеки ден интензивно.
Дали сме най-добрите, ще оставя на другите да кажат, но мога да кажа, че сме различни и уникални като клуб, защото работим от години и се отнасяме изключително отговорно към това, което правим.
Работим с най-добрата и нова екипировка, разполагаме със собствена скоростна лодка специално за дайвинг, базата ни е внушителна, защото всичко е правено с огромна любов, а екипът ни е съставен от професионалисти в областта. Нещо, в което всеки може да се убеди сам, когато дойде да се гмурка с нас. Фен траницата ни във Фейсбук е DIVING BG Center.
Кои са най-големите ти лични постижения в дайвинга и имала ли си опасни или екстремни ситуации под водата?
В техническото гмуркане няма съвсем лични постижения, защото се работи в екип, но най-голямото, в което аз съм участвала заедно с Росен Желязков, който е рекордьор на Черно море, е 201 м, което ме прави третата жена в света, минала дълбочината от 200 м. А дали съм имала опасни и екстремни ситуации под водата – това са много лични моменти, за които никога няма да ме чуеш да говоря, но на такива дълбочини само няколко минути, а понякога и секунди те делят от смъртта. Ако приемем, че да умреш е опасно, то тогава отговорът е „да“. Иначе ние го наричаме осъзнат риск. Ако те е страх от това – нямаш място там.
Както сама каза – под водата всичко може да се обърка за секунди. Как се справя човек толкова надълбоко, ако изникне проблем?
Тренировките създават инстинктите в ситуации. Заучените на подсъзнателно ниво реакции те съхраняват. Ако нямаш опит – нямаш инстинкти. Ако нямаш инстинкти – нямаш шансове.
С акули да си се срещала или с други „непоканени“ морски обитатели?
Много харесвам въпроса ти. Трябва да знаеш, че единствените НЕПОКАНЕНИ там сме ние, хората! Ние сме тези, които отиваме на гости и често се натрапваме, което е породено от несъвършенството ни. Онзи свят може да съществува перфектно без нас, обратното е под въпрос. Така че да – гмуркала съм се с акули и няма нищо страшно в това, стига да се отнасяш с респект към всички тези същества, защото те не се интересуват от нас. Ние сме тези, които ги дразним и провокираме.
За какви хора е този спорт – трябва ли да си определен типаж, за да го практикуваш?
Не е нужно да си извънземен, за да се гмуркаш, но със сигурност е за хора, които не са загубили любопитството си към света, не са влезли в глупавата матрица или поне се опитват да избягат от нея.
Всичко е постижимо, стига да искаш. Дори не е нужно да можеш да плуваш. Много добри водолази не умеят да плуват добре.
За финал ни кажи – скъпо начинание ли е дайвингът и защо да го практикуваме? Какво ни дава този спорт?
Ще отговоря така – не е по-скъпо, отколкото да купувате безпредметни вещи, които обслужват суетата ви, или субстанции, които ви носят изкуствена временна еуфория. В това няма нищо истинско и трайно. Не може да се сравнява и с парите, които харчите по онези зомбиращи таблети и телефони, които подмятате на децата си поради личната ви незаинтересованост и мързел. Заслужава си всяка една секунда в това да усещаш “непосилната лекота” на чувството да бъдеш в един перфектен свят. Да бъдеш подводен откривател е нещо, което държи духа ти буден, а тялото ти в перфектна форма.