За оня момент, когато душицата ти витае на едно друго място

„Обичам театъра и Графа, и всички,
но предпочитам да ме плискат по краката вълнички.“
Лого 5 – „Аспирин“

Според Уикипедия морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа. Според Гугъл, морето е шир на солена вода, която покрива голяма част от земната повърхност и обгражда си земни маси. Според съседката ми по бюро морето е въздух за дишане. Един мъж ми каза, че морето е дом на надежди, пристан на екзистенциални кризи, щастие между пръстите на краката, което гъделичка сърчицето, и капчици солена страст по нечия зачервена ключица. Възхитих се на способността да каже толкова много с толкова малко думи и колко ужасно е прав. Възхитителни са всички тия хора с дълбочина в душичката им, която ги прави способни да го възприемат и оценят.

Капитане, Капитане, какво е морето?
Тая детска смешна игра е способна да изкара всеки един смисъл наяве. Морето е много неща. Морето е безкрайно и крайно, после ти стига до глезените или пропадаш в него, или пък е толкова бурно, че те прави сууупер чил. От теб зависи. Всъщност морето е к'вото си го направиш, но и каквото то те направи. Разни хора го наричат „син аспирин“. Ужасни думи. Защо го наричат така? То не е син аспирин, не е хапче, което да глътнеш и всичко да ти мине. И въпреки че всеки път се случва така, то е много повече. Също както морето не е нещо, на което да идеш. Морето не е просто нещо. То не е партита, не е фасове, заровени по пясъка, не е бетон, не е интереси, не е дебелашки шкембаци, не е дамски превръзки, нито презервативи, нито масло в огъня, не е тупирани коси и смешни нови татуировки, не е супа, не е и място, на което да си оставиш боклуците и да си тръгнеш. Нищо, че почти всеки се опитва да го направи такова. Но и ако и ти си мислиш, че това е морето, отивай далеч и не се връщай повече. Никога.

Морето толерира глупците малко. После се справя добре с тях и ги държи далеч от себе си. 

Ако мислиш иначе, значи го обичаш винаги, всеки ден, всяка минута, всяка секунда, в която си жив и дишаш, и просто го обичаш. И искаш да го видиш винаги. Без „то не е хубаво през зимата“. Никой не е хубав през зимата, ама не си го натякваме ежедневно, нали?

Морето е повече от най-многото, повече от цигарите, повече от пистолетите, повече от всичко, което си мислиш, че може да е едно море. Щастие в очите, в косите, в пръстите на краката, в душата и душевно-мозъчни оргазми, равняващи се на вечери, оплетени в най-дивите халюциногенни случки. Никога не свършващо и винаги започващо. При него се отива с почитание, с обич, с чисто сърце и то помага за твоето чисто съзнание и съзидание. Морето е всичко и нищо. То само си решава какво е, кога е и защо е. И бидейки милостиво, ти помага да си помогнеш.

Бъди благодарен, че го има. Събирай си багажа и се виждаме там. Още през април. Защото всеки ден е ден за плаж.

Джонатан Ливайн го е казал – никога не вярвай на някой, който не харесва плажа.

А ето как да направиш лятото си още по-хубаво, плажно и музикално…