ТРИ3АВИСИМ 2014
anti-GONE - it's me, BIG GUN и ИДЕНТИЧНОСТ в рамките на една вечер
ИДЕНТИЧНОСТ
„Защо днес хората масово ходят на народни танци?“- от този въпрос се развива танцовият проект „Идентичност”. И продължава да пита: търси ли се в тях наистина някаква идентичност, завръщане в представата за уют, дом или пък „българското“ като самосъзнание, което вярваме, че ни е дадено априори? Или в тях просто намираме начин за себеизразяване? А може би ходенето на народни танци е просто един по-вълнуващ фитнес? Смесвайки изразните средства на фолклора и пърформанса, „Идентичност“ се опитва да провери автентичността, връзките и противопоставянето между тези две понятия, между традицията и съвременността в действие.
anti-GONE – it's me
Галина Борисова и Джина Шербанеску разглеждат трагическия мит за Антигона като модел – жената, която се изправя срещу властта в името на семейството и своите неприкосновени ценности. Преразглеждайки принципите на древногръцкaтa трагедия, те питат: „Личното или политическото? Безсмислие ли са жертвите? И ако изменим смисъла на трагедията и на времето – какво ще остане?“. Фрагменти живот и смърт се сглобяват от едно човешко тяло, умиротворена мъртва птица и въже. "anti-GONE – it's me" изследва потенциала на трагедията в контекста на съвременното живеене, със средствата на театъра, танца, литературата и музикални интервенции. Представлението се стреми да не наподобява изкуствен псевдоантичен модел. То по-скоро прилича на телевизионно шоу, в което публиката участва активно единствено като ръкопляска.
BIG GUN
Танцовата миниатюра „BIG GUN“ разглежда образа на мъж, приел стереотипно разбиране за мъжественост. Зависимостта му от стереотипа се превръща в мутация – тялото му се слива с протеза-оръжие. И докато сред другите се държи показно, воден от идеята са своята „хиперважност“ (BIG) и демонстриращ стоите фантастични възможности (GUN),какво се случва, когато бъде сам?