Представяме ти първия гост на новата ни рубрика за успели хора Local Heroes

Добре познатата ни Zona Urbana, която ни радва с изделия от нестандартни материали като винили, гуми от кола, вестници и какво ли още не, е всъщност бранд, измислен и сътворен от Юли, който успява с много хъс и немалко щастливи карти да приложи работещ бизнес модел на родна територия. Всичко това пък го превръща в първия ни локален герой, който ще ни разкаже как се получават успешно нещата точно тук и точно сега.

Всички знаем за Zona Urbana, но кой е човекът зад този успешен бранд?

Казвам се Юли, роден и пребиваващ в София. Като малък мечтаех да стана архитект, но когато завърших средно образование, съм работил на сергия за сладолед, бояджия и записвач на видео­касети.

Как се вдъхнови и как започна със Zona Urbana?

Една приятелка имаше много интересна брезентова американска военна чанта и аз реших, че много искам да си направя същата, обаче от кожа. Нямах идея как се шие, но имах стара руска шевна машина, която заедно с 2 метра изкуствена кожа, капси за брезент на камион и алпинистко въже свърши работа и взе че се получи доста интересно. Липсваше ми само едно – емблема, марка идентичност. Разбира се, на пазара „Ситняково“ имаше една будка с всякакви кинкалерски и сарашки съкровища и от там взех кожени етикети за дънки Levi‘s, които заспаха на чантата. Оттам доста приятели я харесаха и искаха да им направя същата. С ентусиазъм и плагиатство продадох 2 – 3 бройки. После още 10 в „Пасажа“ на НДК, а след това вуйчо ми отпусна заем от $100. Купихме един дебел топ кожа на едро и така започна всичко. 

Кога беше наистина трудно и как се справи, за да продължиш?

След инфлацията през 1997 година всичко, което правехме, се обезцени. През 2005 година пре­именувах фирмата на Zona Urbana и започнах да правя кожени гривни. Заминах за Барселона и видях много артисти, които правят артикули от ненужни вещи и отпадъчни материали. Реших да пробвам тук, но всичко, което направих, се продаваше много бавно. Явно беше още рано за България. Добре, че преди 10 години започнаха да кацат евтини полети у нас и дойдоха чужденците, които ни дадоха глътка въздух, а по-късно всичко потръгна лека-полека.

Какво би казал на младите хора или ентусиастите, решили да започнат бизнес тук? Каква е формулата и психиката, която трябва да следват?

Креативния бизнес няма какво да го съсипе, ако ние сами не си го съсипем със слушане на негативни приятели, познати и близки. В момента е много лесно. Хората са забравили, че имаше визи и не можеше да изнасяш и внасяш нищо. В момента имаме пазар от 300 милиона богати западноевропейци и с българската креативност и упоритост няма начин нещата да не станат.

На хората, които се колебаят дали да имат нещо свое, бих казал да действат веднага и да имат търпение и инат.

Ти кога разбра, че нещата наистина ти се получават?

Когато видях усмивките и искрените емоции на витрината ни при откриването на първия ни магазин на „Ангел Кънчев“ 24. И също когато френската певица ZAZ си купи чанти, портмонета и гривни от нас и гордо си ги сложи. Това няма как да се опише с думи. Казваш си, че всичко си е заслужавало, и продължаваш да се бориш щастлив.

Кажи ни плюсовете и минусите на това да имаш бизнес у нас?

Плюсовете са, че си си у дома и всички помагат. Имаме страхотни специалисти за всичко, материа­ли, база за почти без пари. За производство, услуги, износ – перфектно. Минусите са малък пазар, ниски доходи, малко туристи, лоша инфраструктура и резултатът май е, че повече са безсънните нощи от парите.

Какво предстои на един local hero оттук нататък?

За local съм local, но за hero имам още доста. Иначе ми предстои да си сбъдна една стара мечта и Зона Урбана да отвори другата година там, откъдето тръгна всичко – Барселона!

С още един успял българарин си говорим тук.