Нещата от живота

Хлъзгавият път на себеотрицанието

Няма начин да не си чувал тази реплика, когато си на гости и ти подават кутия с бонбони или те карат за пореден път да си вземеш от всичко на богато отрупаната трапеза. Българите винаги за обичали на масата на има от всичко, без значение дали храните се комбинират добре и дали има нужда от толкова голямо разнообразие. Няма лошо, когато има по много, но лошото идва, когато се чувстваш задължен от домакина да опиташ всяко ястие и даже да си сипваш допълнително.

Спомняш си го, домакинята те моли тъй любезно и те гледа заповеднически, освен това се е старала, цяла сутрин е готвила, за да угоди на гостите, че ти не намираш думи да откажеш. "Не мога повече", "стана ми тежко", "не ям фасул" или "на диета съм" тук не вървят. Безуспешно търсиш въдица, за която да се хванеш, за да те изкара вън от порочния кръг, но нещата са ти ясни от самото начало. На гости се яде от всичко, иначе ще се разсърди домакинята. И ти какво да правиш, взимаш си и нарушаваш личните си принципи и култура на хранене. Поглъщаш храни и количества, които иначе не би си позволил, това си е същинско престъпление към организма. И понеже по време на Великите пости винаги има празници, съответно и ходене по гости, ето още един начин да пренебрегнеш себе си, дори вярата.

Откажеш ли обаче, виждаш как погледът ѝ се променя, краищата на устните започват да сочат надолу и усещаш как почти незабележимо приятелството се пропуква, а доверието се губи.

Много пъти съм се питала какъв е правилният подход в този момент? Има ли подходящи думи за отказ? Съществува ли начин да не обидиш човека с отрупаната маса? Той/тя действително ли се сърди за такива дребни неща? Истината е, че няма правилен подход. Всичко трябва да се казва директно, без заобикалки. В противен случай винаги ще правиш компромис със себе си и ще бягаш от личната си философия и стил на живот. А може и да навредиш на здравето си и да провалиш Великия пост, който съвсем не е проста приумица на Църквата. Все още има хора, които спазват ако не 40-дневния пост, то поне премахват животинските продукти в Страстната седмица или в краен случай само на Разпети петък. И това е ОК или поне трябва да бъде.

Мислим си, че в XXI век сме станали по-толерантни към различията на другите, но не е така. Не употребяваме изрази като "негър", "педераст" и "инвалид" поради законовите разпоредби, но се сърдим за наистина маловажни неща като отказа от дадено ястие. И това дори не е смешно, жалко е. Най-нормалното нещо е всеки да има личен модел на хранене, на обличане и изобщо на живот и е недопустимо да си позволяваме да ни променят и ограничават. Това си е емоционална манипулация чрез поставяне на приятелството и уважението под съмнение – или ядеш, или не сме приятели. И този пример може да бъде съотнесен за още куп неща, промъкващи се в нашето ежедневие, на които не им обръщаме достатъчно внимание.

Правилният подход за мен е опит да се обясни. Приятелите трябва да умеят да разговарят помежду си и да се разбират. Да познават вкусовете си и да бъдат толерантни към разбиранията на другия. Ако направиш компромис със себе си, вероятно след време ще обвиниш и себе си, и приятелите си, понеже си им позволил да те манипулират. Тогава действително приятелството ви ще се разпука, а да лепиш стара ваза не си е работа. Винаги ще си личи, когато нещо не е здраво. Така че следващия път, когато някой ти каже "вземи си, че ще се обидя", кажи му всичко това. Обясни му, че преди всичко си ти и твоите потребности към определен начин на живот и когато не искаш нещо, то не е заради тях, а заради самия теб.

На това обаче няма как да откажеш.