Днес София навършва 139 години, откакто е обявена за столица, а ние ѝ даваме точно толкова причини, заради които си остава наша любимка.

Етюд-и-те на София

Днес празнуваме. Всички. Всички, които някога са се губили в тая очарователна София. Които са усещали дъха ѝ на липи, които са пропадали в подлезите ѝ, в недомислиците ѝ, в двойните ѝ стандарти, в задънените ѝ улици, в обречените ѝ любови. В черешите ѝ до „Седмочисленици“, в цветята ѝ до Попа, в антиките ѝ до „Невски“. Празнуват и тези, които я наричат мръсница, които ругаят въздуха ѝ, задръстените ѝ булеварди, на които все нещо не им достига за пълно щастие. И понеже все по често хора, които не са от тук и дори не я обичат, живеят на няколко сантиметра под сърцето ѝ, си позволяват да ругаят тая древна столица, ние се чувстваме длъжни да ѝ кажем защо я обичаме. Ей така, празник е, нали разбирате, а и София е дама и точно като на такава е редно да ѝ се повтаря всеки ден, по-точно 139 пъти – ти си все така прекрасна, защото…

Детство, никъде другаде и никога повече – Точно тук ожулихме коленете си, точно на чешмата до „Св. Георги“ пръскахме с вода онова момиче с плитките, дето… абе много беше хубава. Точно тук дядо ни водеше на първите ни мачове на „Славия“ и се научихме да люпим семки, да се надхрачваме и да викаме едни думички за съдията, сещате се. Точно тук мама ни купи от ония големите меденки с шоколад до завод „България“, където никъде ги нямаше. Точно тук се возихме до съвсем истинска мечка, в съвсем истински трамвай. Имаше и тъмен чичко с цигулка, и семейство имаше тоя чичко, което спеше с още една мечка и няколко деца до Паметника на Съветската армия. Точно тук крадохме джанки, череши, ябълки и малини на обръщалото на Петицата в Княжево.

Тук е детството, което няма да го има никъде другаде и никога повече.

Улиците, които никога не извървяхме – Колкото и да те обикаляме, София, не може да се закълнем, че сме стъпвали на всеки твой булевард и че знаем всяка твоя плочка. Ти си необятна и точно заради това толкова наша. И са криви пътищата ти, и са с дупки, и са ранявани и подминавани, но точно като в женско сърце, затова си толкова красива. Имаме си любими маршрути с първи целувки, имаме си дърво, под което не се сяда никога повече с никого другиго, имаме си стълбите до Гьоте институт, имаме си „Раковска“, сълзите до НАТФИЗ. Имаме си всичко, което е достатъчно за имане, даже и нас най да ни няма.

Приятелите – Софиянците са киселяци и това им е най-хубавото. Софиянци рядко има, но няма и значение. Тук можеш да си точно толкова свой, колкото навсякъде другаде. Тук срещнахме Ива, Галя, Теди, странника с гълъбите, Индианеца от Борисова, тук видяхме чисто гола жена и правителствена делегация на два ъгъла разстояние по време на официална международна визита. Тук е градът, където всеки се пита „от къде си“, а отговорът почти винаги е „от далече“. София е гара транзитна, крайна спирка и временна лудост, но точно тук сме срещнали индивиди, които едва ли някъде бихме видели отново.

Събитията– София живее и слава богу! Събитията, концертите, изложбите, театърът ѝ, въздухът ѝ – все още е тук. И диша тя, и ние дишаме с нея, и е хубаво, когато все още се пише, все още се пее, все още се играе, така както е било преди, така както трябва да бъде винаги. Културният и социалният живот на столицата ни е на ниво и за щастие ние го консумираме на големи глътки.

Състоянията – Тук можеш да изпаднеш от „Лебедово езеро“ до Езерото с лилиите за по-малко от минути. Точно тук имаш свободата да се обличаш както си искаш, да говориш каквото си искаш и да се приобщиш към която и да е социална прослойка, защото София е пич и ти позволява всичко това, без целият ти малък бивш град да знае с кого си спал само половин час след събитието. София е свобода, аристократична и вулгарна. Езикът ѝ е остър, но пък и кварталите ѝ са много – винаги има къде да се скриеш.

За финал ти казваме – София не е построена, проектирана и ментално готова за толкова много обожатели, затова прояви разбиране в задръстванията ѝ, във въздуха ѝ или липсата на такъв, в локвите ѝ, в тунелите ѝ и преградените ѝ улици. А ако не си от тук – не забравяй, че нашата любимка ти дава платена работа, разнообразна храна, жени, които да обичаш, и мъже, които да мислиш. Дава ти образование, култура, социални контакти и една Витоша с полите ѝ. Та затова, ако няма какво добро да кажеш, просто кажи – „Честит празник, момиче! Още си хубава, още заслужаваш обичане“.

Останалите 134 причини да честитим на любимия ни град са от вас, а ние целите сме в слух, за да разберем ти с какво си я запомнил тая прекрасница София.

Ако искаш да празнуваш с изложба, посветена на София тази вечер – виж тук.