Не просто магазин, а общност

Те са градски, култови и софийски. Виждаме ги по „Шишман“, разхождат се по „Графа“ и пресичат на кръстовището на „Раковски“, за да се спрат за малко пред НАТФИЗ. Протягат ръкав и взeмат кафе за изпът в метално канче, крачат до най-уютните ресторанти, внимават да не се изцапат с най-жестоките хоуммейд бургери и изглеждат зашеметяващо, докато в близост се бъркат коктейли. Те са дрехите, бижутата и аксесоарите, които се движат, носени през живота от яките хора на София, България и седемте континента. Техните създатели са местните, които искаш за приятели.

Night Market, vol. IV е първото онлайн издание на събитието, което събира на едно място всички местни дизайнери, крафтъри и автори, които искаш да познаваш. Всички. В специално изградения сайт на събитието и благодарение на платформата Pop Up от Еконт ще представим есенцията на стрийт и крафт културата в България – най-добрите сред българските независими дизайнери и автори.

Вече трудно можем да си представим София без Bare Hands Society на „Гурко“.

Магазинът е събирателна за творци и градски агенти, които търсят изкуството във всичките му всекидневни проявления. За това, как се появява брандът, какви са хората, които влизат през вратата на магазина, и какво е бъдещето – говорим с Дидо Пешев.

Ако някой живее в София, обитава и/или посещава района около „Гурко“ и „Шишман“, едва ли е пропуснал Bare Hands Society и вероятно те познава като Дидо от „Bare Hands Society“. Как би се представил за всички останали? 

Казвам се Дидо, стоя зад бранда Bare Hands Society, рисувам всичко, представено през него. Встрани от бранда, но отново като част от магазина работя с групи от световната сцена – най-често това са лимитирани ситопечатни постери и мърчандайз за групи и артисти като Metallica, Mastodon, Marilyn Manson, Motley Crue и други. Другото ми основно занимание е свиренето – част съм от групите LAST HOPE и THEM FREQUENCIES.

Кога разбра, че ще се занимаваш с илюстрация? Обичаше ли да рисуваш, като дете? 

Да, рисувам от малък, но започнах по-сериозно няколко години преди кандидатстването ми в университет. Подготовката ми за специалност Ландшафтна архитектура включваше два изпита по рисуване. След това в университета имахме предмети, също включващи рисуване, техническо чертане, проектиране. Те и предмети като ботаника и дендрология бяха много интересни за мен. Оттам постепенно се засили и интересът ми.

От какво се нуждае един художник, за да започне да рисува?

Не бих могъл да кажа, защото аз самият не се чувствам като човек, който може да отговори на този въпрос.

Често повече виждам грешните за мен моменти в някои мои рисунки, които, ако някой друг погледне, не би видял. Но аз знам, че съм създал тази рисунка в момент, в който съм усещал нещата по един начин спрямо времето. Затова мисля, че трябва да се гледа като един път, през който ти постоянно провокираш и преоткриваш себе си. Той няма начало и край, няма ясна посока, по-скоро усещане. С грешките, успехите и трудностите трупаш опит. А от него да извлечеш информация, която да използваш за следващите си „по-добри“ стъпки. Но понякога, колкото и да се опитваш да направиш нещо, то просто не се получава и обратното – правиш нещо спонтанно, което те удовлетворява. Затова, ако има страст в това, с което си се захванал, трябва да си постоянен. Както свиренето, така и рисуването доставят една емоция, която е уникална за мен и има пламък. Ако на човек му е интересно и се чувства добре, дори и просто след като е драскал и цапал с бои по един лист, това е повече от добре. Но и да има реалистична оценка за работата си.

Правил си постери, обложки за плочи и други на някои много големи имена в музиката. Фен ли си на тези банди, повлиява ли собственият ти вкус за музика на нещата, които правиш за тях?

Всички групи, с които съм работил, са част от любимите ми артисти. Аз буквално израснах с някои от тях. Така както на много други фенове, и моята детска стая беше облепена с постери на рок банди и конкретно Metallica. Започнах да свиря на китара заради групата. Но не бих казал, че моят вкус за музика е основното, което повлиява. Той е много разностилен. Музикалният ден може да започне с Beatles, Rocky Erikson, през Zeppelin, Crosby, Curtis Mayfield, Sabbath отскачаме в Aphex Twin или Prince, Nine Inch Nails, LEISURE, Wovenhand, Bootsy Collins, Khruangbin, Weval, Mogwai и до Slayer и Мotorhead. Мисля, че по-скоро моето цялостно усещане към музиката, текстовете и вече съществуващите визии са основната/първоначална посока. 

Кои са хората/бандите, с които би искал да създадеш илюстрации в бъдеще?

Групи/изпълнители, които по някакъв начин са ме докоснали с музиката си. Някои от тях вече не съществуват, но със сигурност, ако трябва да направя списък, то той ще включва групи като Black Sabbath, Led Zeppelin, Type O Negative, Jimi Hendrix, Prince. Oт новите изпълнители много ми допадат Khruangbin, Ty Segall, Kurt Vile, King Gizzard & the Lizard Wizard. 

Има ли работа, която ти е особено любима и с която се гордееш?

Радвам, се че сбъднах нещо, което никога не съм и посмял да си представя. Това беше официален постер, който направих през 2019 за турнето на Metallica в Европа. Но предстоят и още много интересни неща. Имам проекти, които започнах в началото на 2020, преди пандемията, и вече нямам търпение да представя. За съжаление, тъй като говорим отново за световни изпълнители и много големи турнета, вероятно тези проекти ще се появят през 2022.

Разкажи ни как се появи концепцията за Bare Hands Society, как започна всичко?

Всичко започна през 2011, когато направих първите си няколко дизайна за тениски.

Запалих се по ситопечат технологията. Обучавах се от интернет, защото тук никой не ми казваше как точно се прави, какви са стъпките при предпечатната подготовка, какви са нужните материали и за кои грешки да внимаваш. Затова започнах с метода на проба-грешка. За мен беше като да подкарам самолет. Буквално сглобих първата си преса за няколко лева и с нея започнах да печатам тениски на групата си. Живеех в мястото, където печатах. Имах две съседни тавански стаи, където се случваше всичко. С пресата постепенно започнах да поемам поръчки. Първо бяха тениските за бандите на мои приятели. Когато имаха концерт, те имаха нужна от мърч. Аз го отпечатвах и така си помагахме взаимно. Постепенно работата ми се увеличаваше. Водещата ми сила тогава, както и сега беше DIY етиката ( DO-IT-YOURSELF), направи си сам. Много от любимите ми банди и артисти от ъндърграунда сами правеха обложките на албумите и тениските си. Това ме вдъхновяваше, караше ме да не се отказвам, дори да имаше много провалени опити. Така след време направих бранда BRAVE MOUSTACHE, който на по-късен етап, с работата ми за световни групи прерасна в BARE HANDS SOCIETY. Така да се каже, тази година ще празнуваме 10 години от началото на „една идея“, която ми седеше само в мислите.

На какво е символ наименованието Bare Hand Society? Как се роди името? 

От рисуването до печата процесът е ръчен и името обединява цялата идея зад това – направено с голи ръце. В магазина се случват и изложби на други артисти, които творят по този начин. Радвам се, че в момента мястото стана дестинация за срещи, като отправна точка или просто място, където да изпиеш една напитка след работа. По този начин затвърждава усещането си не само на стрийт магазин, но и на място, което обединява различни хора със сходни интереси. Смятам, че точно такъв тип малки магазини с местни творци създават уникалната градска среда на всеки град. Дано повече хора се разхождат пеша и откриват такива в малките улички на големите градове.

Какви са хората, които влизат през вратата на магазина? 

Както казах, хората са разнообразни, но се радвам, че ги обединява усещането/интересът към добра музика, към изкуство, както и самото настроение, което излъчва магазинът – с всичко, което е вътре и се допълва. Естествено, има и 1% хора, които влизайки, не разбират какво точно е това пространство, но пък имат голямо желание да си отпечатат чаша с Хари Потър. Дори и те са симпатични! 

Как си представяш бъдещето за теб и BHS? 

Харесва ми темпото, с което се движат нещата в момента, и предвид ситуацията се надявам всичко да продължи така. Каквото зависи от мен, ще го направя на сто процента.

Важно е да не губиш забавлението заради някакви ежедневни дейности, които са ти неприятни, и да се сещаш често, че обичаш това, което правиш.

Ако си представим София като илюстрация, какво би добавил ти в картината?

Със сигурност ще е илюстрация с много детайл, с орнаменти на всички онези стари сгради, които напоследък някои хора предпочитат да оставят да паднат сами или да бутнат. 

На Night Market ще видим работата на редица български независими дизайнери и автори. Кои са твоите любими брандове, създадени тук? 

Много харесвам нещата на PRINT NEST – ателието за графика. Както и работата на Калин Даскалов – Стопан (STOPAN), майстор книговезец. Препоръчвам да разгледате творчеството им.

Целият февруарски брой те очаква тук 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.