Или какво се случва всяка година на 3-ти март...

С наближаването/настъпването на 3 март – любимия празник на истинския българин, милеещ за родината и даващ живота си за нея, на път са да се случат най-патриотичните неща, на които той е способен. Като един истински противник на всичко крайно, на всяка истерична проява, независимо каква е целта ѝ, позволявам си да се противопоставя на огромния патос не защото да обичаш родината си е лошо, а защото, ако тази енергия бъде насочена към нещо по-продуктивно от цял ден „банкет“, може и да вкусим плодовете на по-доброто утре.

На първо място идва закостенялата идея за празнично изкачване на Шипка, където ще се развява трибагреникът, ще се пее химнът и ще се пие ракия (не за друго, а за да се сгреят хората, разбира се).

Всъщност колко отиват наистина да почетат нечия памет, и колко за да съберат материал за инстаграм, не е от кой знае какво значение.

Изкачването на Шипка наистина може да е приятна и здравословна дейност, освен ако, изкачвайки се, не пушиш като комин, а до вчера не беше чувал за „планински туризъм“. Стига единствената следа, която оставяш от родолюбието си, да не е… планина от боклуци. Вместо това доста по-полезно би било да се включиш в някоя акция за почистване на природата или на различни местности в родния ти град. И да, има доста такива инициативи, а не само онази, която ежегодно дават по телевизията, но за която все нямаш време, защото точно на този ден имаш неотложна работа. Ако българинът се научи да не хвърля всякакви уж „малки“ боклучета и фасове по улиците, това ще е една голяма победа, защото за съжаление, колкото и да са дребни, те нямат способността да изчезват сами.

После неизбежно се поставят темите за величието на България по времето на Симеон, Калоян, Асеневци и пр. и безброй сънародници се отдават на милеене по славното ни минало. Милеенето за великата ни многовековна история не е лошо, ако не стига до упование. Стига това да не е единственият ти повод за гордост. Търсенето на смисъл в миналото е като да очакваш бившият ти да внесе хармония в новата ти връзка. Няма особена логика. Миналото е, за да се учим от него, не за да живеем за него. Ако вместо това инвестираш в настоящето и в бъдещето с нови идеи, проекти, с цената на това да направиш себе си по-способен, обещавам, че светогледът ти ще се промени. Към по-добро.

На 3 март се случва още едно, нелогично за мен следствие на крайния патрЕотизъм –  неприязън, дори омраза към… ами почти всичко, което може да обвиним за нашите провали, а някои пък демонстрират неистово преклонение пред Русия или руската армия – нашата спасителка. Порочната верига продължава и се стига до най-любимия ми разгорещен спор относно политиката ни днес, управляващите, как все ние сме прецакани, ама винаги по независещи от нас причини.

Как се опитват (кои те?) да заличат историята ни, културата ни и изобщо направо самите нас.

Дебатите относно управлението, правителството и политиките у нас също са прекрасно нещо, особено ако се случват на едно малко по-високо равнище от масата у дома или в бара, след като си обърнал няколко питиета. Защото наистина от нас зависи, стига човек да е активна част от гражданското общество, което у нас е още пеленаче, но може и трябва да бъде коректив на управниците. „Всеки народ заслужава управлението си“ е казал още в XVIII век някой си мислител. И да, излизането на улицата има значение. Но когато е осъзнато. Празноговореното заради самото говорене няма никакъв смисъл.

А е много вероятно празноговоренето да прерасне в яростна съпротива срещу всичко чуждо – съмнителните конвенции, които целят незабелязано да сменят пола ни, съпътстващите ги нови понятия, които застрашават разума на децата ни, и пр. Никога не съм откривала нещо смислено в отричането на „чуждото“ и заплахата, която то (това невидимо чудовище) носи. Промяната, колкото и страшна да изглежда, носи всичко ново. Капсулирането и изолирането никога не са играли положителна роля в една държава. Нека се научим на малко толерантност. Не е нужно да приемаме всичко чуждо, но и не сме духовници в църква, че да заклеймяваме. Отново – малко по-дълбокото запознаване с проблемите, води до много по-лесното им , ако не разрешаване, то поне разбиране.

Започни промяната от себе си и твоя свят в България, което е огромна стъпка към по-доброто утре.

Изкореняването на „класическия ПатрЕот“ и преобразуването му в един осъзнат, информиран и действащ българин е най-патриотичното нещо, на което България се надява от доста време.

Ето и няколко неща от детството през 90-те, които днес са незаконни.