Ридли Скот те предизвиква да помислиш над този въпрос

Колко точно и в каква валута са всичките пари на света, отдавна е подвеждащ въпрос. Въпреки многобройните класации, посветени на милионери, милиардери и билионери, никой не се наема с точност да посочи най-богатия жив Хомо сапиенс, а намесата на криптовалутите тотално разбърка класациите за богатство.

Този февруари едно от най-новите заглавия по българските киносалони все пак ще те запознае с най-богатия човек. Лентата не е българско производство, но като начинаещ киноманиак не мога да не споделя, че е великолепна.

Определено 2018 възкреси документалното кино.

Историята на „Всичките пари на света“ също е реална, като пренебрегнем някои подсилени от режисьора Ридли Скот моменти.

Но все пак в триковете на сценария се крепи магията на киното. Раздразнението на кинокритиците бе подсилено и от факта, че по-малко от два месеца преди излизането на филма Ридли Скот взе радикалното решение да отреже 22 сцени с Кевин Спейси и да ги заснеме отново с Кристофър Плъмър в ролята на стария Гети. Причината за това режисьорско решение е обвинението към  Спейси в сексуален тормоз. Колегиална или не, морална или не е тази постъпка на Скот, е въпрос на гледна точка.

Действието се развива през романтичните години на 70-те. Главни персонажи са членовете на богата фамилия Гети. Най-старшият е петролният магнат Джон Гети, който е обявен през 1966 г. за най-богатия човек на света. По традиция богатството на Гети веднага се превръща в обект на желание за хиляди крадци.

Лентата започва с ангелското лице и леко къдравите прекрасни руси коси на младия Гети. 17-годишният внук Жан Пол Гети III се разхожда безгрижно през 1973 г. по улиците на изпипания Рим. Традиционно за младеж на неговите години е разпилян, объркан, но винаги иска да опита от всичко. Въпреки съветите на банда проститутки, които го подканят да се прибере у дома, Пол продължава среднощната си разходка, докато за секунди се озовава с чувал на главата, напъхан в бус.

Веднага си мислиш, че дядото ще плати и момчето ще се отърве без драскотина. Но реалността е в пъти по-опасна. В началото дори собствената майка на момчето не приема отвличането за сериозна новина, а за поредната хлапашка постъпка на сина си. Въпреки че Пол е вписан като любимеца на дядо Гети, старият магнат отказва да плати поискания откуп. Пред медиите най-богатият човек на света цинично заявява, че имайки 14 внуци, немислимо е да плаща откупи, защото парите не са за пилеене.

Много бързо благодарение на обажданията на похитители и медии всички разбират, че ситуацията е много далеч от тийнейджърските капризи.

Поставена в безизходица, разстроената майка, изоставена от съпруга си, чистокръвен, но наркозависим Гети,  е принудена да моли омразния ѝ свекър за помощ. Ако преди години тя сама тласка съпруга си да се докосне до огромните богатства на фамилията, към която принадлежи, то години по-късно майката говори за парите с всичката неприязън на света.

Очаквано петролният  магнат отказва дори среща очи в очи със снаха си, но поне ѝ изпраща на помощ личната си охрана Марк Уолбърг, бивш агент на ЦРУ. Майка и агент се мъчат да открият кой всъщност е отвлякъл младия Пол и впоследствие да съберат необходимите пари за откупа. Колкото по-близо са до похитителите, толкова повече цената за живота на момчето поскъпва, а свръхбогатият дядо остава все така непоклатим.

Стига се дотам, че охранителят му Марк Уолбърг, разгневен и уморен от борбата за живота на момчето, не сдържа думите си и изкрещява в лицето на великия Гети истината за скъперничеството и коравосърдечността му. Безспорно този момент във филма е най-силната част и сякаш след него цялото действие поема в една друга посока.

Междувременно похитителите са се сменили, разменили и увеличили състава си, а малкият Пол е с останал с половин ухо. Успява да избяга, но по детски отива в полицията, която също е замесена.

Ридли Скот ме накара да се запитам „Колко струва човешкият живот“ и че само за два часа ме увери, че никога не бих искала да притежавам всичките пари на света.

Дали финалът на филма е красив, добър, справедлив, незадоволителен или нереален, ще оставя на теб да прецениш, но със сигурност с ролята на стария Гети  Кристофър Плъмър  изцяло заслужи номинацията за „Оскар“ в категорията „Поддържаща роля“.

ПС: Ако историята на Гети разчовърка любопитството ти повече от обикновено, можеш да прочетеш и книгата на Джон Пиърсън Painfully Rich, посветена на династията Гети и която е в основата на филмовия сюжет. 

Не пропускай втория сезон на Westworld.