Говорим си със Станислав за творческите търсения и професионалните копнежи, всичко на територията на България

Йордан Ръсин

Софийската градска сцена нямаше да бъде така колоритна без персонажи като него. Няколко години след завършването в НАТФИЗ го виждаме както на сцената, така и на познати локации – по светло и тъмно. Освен в „Бесове“, „Любовта на Анатол“ и „Актьори срещу поети“ отскоро присъства и на големите екрани в лентата „ Посоки“. Изпълнен с позитивизъм и енергия ни разказва за живота на младия актьор, как се чувства, къде и сред кого твори, за какво мечтае. И той като всички нас търси мястото си под небето, а в случая родното се оказва особено слънчево!

Има ли такова нещо като постстудентска депресия?
Може да се каже, че има. Но тя при мен не беше свързана с липсата на репетиции и лекции в Академията, а по-скоро с липсата на репетиции извън нея. Да се започне професионален път обикновено е трудно, особено силно това важи за театрална кариера. Трябва и късмет, и шанс, и да защитиш достойно предложената ти възможност, ако изобщо получиш такава. Ала както аз, така и други млади колеги изпадат понякога в негативно състояние на духа – и това е разбираемо.

Важно е да не униваш и да не се отказваш – така е навсякъде, не само в България.

Все си мисля, че особено за актьора е силно угнетяващо да не успее да се реализира. Това е свързано със съкровеното желание на артиста да бъде гледан, аплодиран, харесван. Което не е обезателно плоска и вредна суета.

Актьор по професия, но се занимаваш и с турове из София, беше ли те срам, че се издържаш с нещо различно от театъра?
Защо да ме е срам? Светът е устроен така, че без пари не може – независимо дали ти харесва или не. А и поради спецификата на театралната сфера не само в България, а и по целия свят колеги се квалифицират и в други професии. Което за един актьор може да бъде само изключително полезно: това е опит, опит и пак опит. Всеизвестни са примери за най-реномирани световни артисти, които са били и амбулантни търговци, и таксиметрови шофьори, и сервитьори, успоредно с актьорското призвание. И това няма как да бъде лошо или срамно – нали впоследствие пред камера или на сцена на актьора му се налага да играе всякакви хора. Съответно да преживееш и да добиеш опит по този начин е незаменимо и би било от безмерна помощ за актьорското въображение. В моя случай не просто не ме е срам, че работя като екскурзовод, а точно обратното – това категорично мога да определя като едно от най-прекрасните неща, които са ми се случили и също така от най-добрите решения, които съм взел. А и колегите ми от Free Sofia Tour са пример, че в България може. Може много. Късметлия съм с двата ми занаята, много си ги обичам и не ги заменям.

Стоиш зад формата "Актьори срещу поети". Как един млад човек се нагърбва с развитието на проект?
В случая – спонтанно. Говорил съм и друг път за това – предложих го импулсивно и идеята беше за еднократно представяне. Със Стефан Иванов се заехме да организираме това първо и по тогавашни сметки последно издание. Но се случи така, че много се хареса, толкова много, че спечели наградата на Малък сезон, организиран от Театрална работилница СФУМАТО. И получи шанса да се провежда редовно, в професионален театър. Когато дадена идея се превърне в стойностен продукт, не е трудно да го развиваш и направляваш. Слава богу, вече трети сезон интересът към „Актьори срещу поети” е огромен, в салона винаги има 20–30% повече публика, отколкото места в залата. Независимо дали се провежда на голяма или на камерна сцена – което силно ме радва.

Къде намираш съмишленици за каузите си?
По софийските барове и градинки. Не се шегувам. В градинката на Кристал, много след полунощ предложих за първи път актьори и поети да взаимодействат за вече споменатия формат. Да ти разкажа за един ценен урок, който научих в Берлин. Тогава един човек на висока позиция в областта на културата ме посъветва освен галериите, театрите и музеите да опозная и нощния живот. Според него в Берлин конкретно –

в баровете започвали най-плодовитите творчески начинания и партньорства

Почвам да разбирам какво имаше предвид. Хубаво е, че и тук, в София, макар и в друг мащаб, се наблюдава подобен сюжет.

Има ли качество, което искаш да изкорениш от хората около теб?
От хората около мен – не. Повечето са обикновени хора със своите плюсове и минуси, но до един интелигентни и разбиращи. Бих искал да изкореня дребното сметкаджийство и несъобразителността, които се наблюдават при много хора в страната ни. Много се ядосвам, когато видя грохнала баба, пресичаща през пътното платно само защото на някого му е било по-лесно да паркира на ъгъла на кръстовището. Искам повече да се съобразяваме с правилата.

"Работя над себе си" извинение ли е да не работиш?
Ха-ха-ха, може да бъде. А може и да е истина. Работата върху себе си актьорът не трябва да прекъсва, докато е жив. Ако се използва като оправдание за нещо друго – това вече е различна история. Оправданията никога не са полезни, лошото е, че и аз обичам да се оправдавам. Това ще опитам да изкореня от себе си 😉

Имаш ли мечтан персонаж, когото да изиграеш? 
Сехисмундо и Пердикан. Емблематични персонажи от пиеси на Калдерон и Мюсе. Не отказвам нищо от класическите автори – Шекспир, Гогол, Чехов, Тенеси Уилямс. Мечтан персонаж е всеки, развит умело драматургично и честно режисиран 😉

Докосна се до киното чрез „Посоки”, имаш ли стремеж в тази посока?
Да, това беше дебют за мен в пълнометражен филм. Но пък колко се радвам, че точно в него! Макар и по-малка роля, този филм беше прожектиран на любимия ми и според мен най-престижен филмов фестивал – а именно този в Кан! Надявам се да имам шанса да работя все с големи режисьори като Стефан Командарев и по интелигентни сценарии, както в този случай. Преди не се замислях сериозно върху възможността да играя в киното, но след този опит нямам търпение да се снимам за големия екран отново.

Случва ли ти се да станеш сутрин и да се чудиш дали си на "верния" път?
Случваше ми се преди време. В по-депресивните моменти. Но вече съм сигурен, че верен или не, това е моят път. И ще се боря докрай.

Намираш ли време за любов от толкова занимавки?
Намирам. Да, ха-ха. Живея с обичания човек, така че това не е проблем.

Как виждаш София след няколко години, какви са мечтите ти, свързани с града?
Още по-отворена, по-културна, достъпна и красива. Въпреки всичките си проблеми развитието е в правилната посока. На мен София не ми е скучна – има голям избор от културни и спортни събития, образователни мероприятия. Осъществяват се най-разнообразни неща.

В момента градът се развива стремглаво, а какво по-интересно от това да си активна част от този процес.

Човек може да има осезаемо влияние в тази среда. Нещо, което е несравнимо по-трудно в някоя от световните столици – Париж, Берлин, Ню Йорк… Оцених още повече града, след като постоянно срещам туристи, силно впечатлени от преплитането на древна история и съвремие, образуващи уникалната софийска атмосфера.

Пожелай ни нещо, което желаеш и за себе си!
Много стойностна и вдъхновяваща работа!