RoboKnob – саундтракът на сивия софийски стандарт
Станислав Генадиев и Ясен Георгиев на твоето музикално внимание
Станислав Генадиев и Ясен Георгиев a.k.a Roboknob заслужават вниманието на заобикалящите ни меломани. Дори и да не си някакъв краен фен на електронните звуци, желанието и труда на момчетата са наистина впечатляващи.
Те не парадират да са нещо особено, само защото имат инсталиран Traktor/Virtual DJ/Serato на лаптопа си, правят музиката си лайв и са далеч от феймъс образа на диджеите, които се навъртат, уж случaйно, около нас. По-скоро ние се въртим около тях, както въртим и EP-то им на грамофона вкъщи, което е екстракция от техните спорадични появи, миксирани от Stefan Goldmann и издадени от Macro Recordings на винил. Истински саундтрак на сивия софийски стандарт, в който все не ти остава време да се вслушаш.
От 2014-а насам ни се мяркат в полезрението на партита като Stämïnå, Бетон, Artmospheric festival, Contemporary Techno Structures, а отскоро и на ФАЗА, а днес застават директно пред нас, за да ни разкажат свенливо за собствения си музикален път.
Кои сте вие всъщност? И откъде се взехте?
С: Аз съм Станислав и се занимавам се с музика от близо 10 години. Свирил съм с артисти като Иво Димчев, Стефан Христов, Mr.Smiff, Роко Захариев. А от 2014 насам, неотлъчно съм с Ясен.
Я: Аз пък съм Ясен Георгиев. Зад гърба си съм оставил няколко проекта, като Lilac Openair (двете издания през 2014-а и 2015-а, които събраха българските електронни продуценти на едно място за 48 часов лайнъп). Имам няколко участия в Artmospheric festival със собственият си проект Z3n, както и с колаборативните проекти iO Soundlab (Neytral, Pumpkin Temp, Zarevo и Станимира Танева) и Roboknob със Станислав. През 2015-а пък заедно с Бобо Гинов показахме A/V актът Oscilate на международният DA Fest в София.
Как бихте самоопределили стила си?
С: Експериментално хардуерно техно.
Я: Просто електронна музика!
Няколко имена, от които черпите музикално вдъхновение…
С: Plastikman, Alva Notto, NIN, ASC, Murcof, Tricky, спирам до тук.
Я: Моите са Jeff Mills, Laurant Garnier, Aphex Twin, Plaid, Aleksi Perala, но тези са само няколко от многото.
А с какво и къде се черпите по принцип?
С: Лично аз обичам да се срещам с хора в Gabba Bar. Това е едно от малкото алтернативни места в София в което се чувствам добре, атмосферата е винаги приятна и хората са весели, спокойни и можеш да си кажеш "2 думи" с тях.
Я: С приятели, къде ли не в общи линии. Но да, в Gabba Bar е супер. В Tell Me също, доста приятна и непринудена критична маса.
Какво бихте казали за родната сцена?
С: Сцената тук се развива бързо и в много интересна посока. Има промоутъри, които организират страхотни ивенти за момента, с имена които винаги съм искал да слушам и видя на Българска сцена.
Хората от ФАЗА, Contemporary techno structures, Бетон, Stamina са нахъсани да движат сцената напред с качество и безкомпромисен лайн ъп.
Ние заставаме зад всеки с който споделяме еднакъв вкус и разбиране за този тип музика.
Я: Има и много интересни родни артисти, а хубавото е, че се развиват различни посоки на електронната музика. И всички са супер ентусиазирани от това, което правят и нещата им се случват някак естествено.
А как ви се развиват нещата извън нашата сцена?
Свирили сме във Виена по покана на Maschinenraum в Das Werk. Заедно с E.U.E.R.P.I и резиденти в румънският "Control club”.
От какво още се нуждаете професионално, за да сте по-успешни?
Подкрепата на хората около нас е най важна. Разбиране и активно участие в събития, които организираме и от които сме част. От много работа.
Също така и от място, което да предлага, нужните условия за случването на видът партита, които търсим…..за нас е много важно да има разпознаваемост, за съжаление, в момента в България няма място което да предлага електронни събития през регулярно време. Например всеки уикенд да знаеш, че има място където можеш да чуеш, страхотна музика, да видиш любимите си артисти и да се запознаеш с тях.
Коя е публиката, до която искате да достигнете?
Млади енергични хора със отворен светоглед. Целим се в позитивните алтернативни хора жадни за нови и различни изживявания.
Изкуство ли е DJ-ингът според вас и къде се намира на картата на професиите в културния сектор?
Dj-ингът винаги е бил артформа.
Напоследък забелязвам че много хора са почнали да се занимават с това. Дали на професионално или непрофесионално ниво, е факт че много хора започнаха да пускат. Сега не знам това къде пласира DJ-ингът в култуния сектор, при положение че всеки може да хване една флашка, или контролер и да започне да пуска. Като цяло хората, които се занимават с това трябва да имат в предвид, че за да бъдат част от културата на града, трябва да предлагат, професионализъм, вкус, стил и най вече уникалност в това което правят.
Я: Ами би трябвало, но и за сватбите и ракията…
Добре, дайте ми едно парче класика, което завинаги ще остане в траклистата ви?
С: Plastikman – Disconnect
А най-новото, което е на репийт в плейъра ви?
С: Damien Dubrovnik – Great many arrows, Actress – Fantasynth, Korridor – Acolyitt, Cosmin TRG – In Your Body, Belief Defect – No Future, Ben Frost – Threshold Of Faith
Я: Аз съм на вълна Lakker, Tim Koch, Hypnus Records, Polegroup.
Къде можем да ви видим скоро?
16.02.2018 ФАЗА, UNDERGROUND GALLERY STUDIO
Запознай се и с Габриела Вергилов – момичето, чийто дебютен трак разтърси култовия Бергхайн
редакторите
