Нещата от живота

Или как забежките за по една нощ изместиха любовта

Трендовете са голямо нещо, ще знаете. Като се роди едно течение, и гладните за развлечение и нови преживявания души му се хвърлят като лешояди на мърша – всички търсим храна за изтерзаното си вътрешно Аз в този наситен от всичко свят. В тая хранилка на модерности и стремеж към якост се забелязва едно течение, което отдавна тече, но напоследък се откроява с все по-голяма сила. Чукането замести правенето на любов. Изобщо чукането измести всичко друго. Естествено е силните преживявания да са търсен начин на забавление и душевен стимулант, но в цялото безпризорно блъскане, за да разкажем на сутринта колко дива вечер сме имали с (не)познат, онези нежни трепети да правиш любов с някого потъват безвъзвратно като Джак в студените води на океана, докато Роуз въздиша тежко върху привидно огромната порта, способна да спаси цяло бежанско семейство от ледената гибел.

Ясно е, че времето на Ромеовците и Жулиетите отдавна е свършило, но какво се случва с чистите отношения между мъжа и жената – онези, в които любовта е водеща двигателна сила, която предпазва от съмнението, че всичко е просто чукане и ако днес задоволяването на нагона и сексуалните желания не мине по най-добрия начин, то утре някой друг ще се намери, за да свърши работата както трябва? И как точно усещаш партньора си близък, изцяло отдаден и въвлечен в половия акт, когато същият този акт се случва в не особено приветливата тоалетна на нощен бар?

Естествено хубавият секс не е задължително да е върху матрак от гъши пух и опасан с балдахин, но не е ли важно самото възприятие за акта?

Забежките за една нощ са толкова високо издигнати в ценностната стълбичка на Хомо сапиенса, че той е забравил вкуса на устни, които утре пак ще го желаят, и очи, през които да се вижда душа, а не пиянско влечение.

В чукането има красота. Но още по-красиви са сутрините, в които виждаш човека до себе си и просто се усмихваш, защото въпреки рошавата му коса, сутрешния му дъх и странната поза, в която спи, си казваш, че ти си щастливец, щом точно този човек е твоето друго Аз. Чисто животинското превзе онази част от нас, която ни караше да подаряваме цветя, защото искаме да накараме жената срещу нас да се чувства специална и която ни мотивираше да стегнем романтична вечеря, за да покажем на мъжа на сърцето ни, че именно той заслужава този жест.

Днес всички сме еманципирани. Страхуваме се да не сме нечии душевни роби, да не избързаме с някое чувство, да не покажем някоя голота от душата си. И затова крием всичко това с голотията на тялото си, смятайки, че ние винаги трябва да чукаме. Жените не искат вече да бъдат доминирани, те искат да са водещи в леглото и в света. Мъжете пък гледат на жените като на парче месо, в което да изпразнят егото си, възприемайки се като истински полови узурпатори. Да се държим за ръце е отживелица, а случайно ако кажем „Влюбен съм в теб“ или (опазил Бог) „Обичам те“, се възприема като ясен знак, че е време да събираме багажа и да хващаме пътя. Тук нещата стават прекалено любовни. Да обичаш е лигаво. Да си влюбен е слабост. Да умееш 98% от позите в Кама Сутра обаче е висш приоритет, който те издига в обществото като все едно да си завършил право в Харвард  или квантова физика в Цюрихския университет. А ако ги практикуваш често, свободно и с възможно най-много непознати, то титлата „академик“ е слаба форма на признание за теб.

Страхуваме се да се обичаме. Страхуваме се и докато се чукаме. Но го правим, защото е много по-лесно, много по-необвързващо и изключително тренди.

Аз пък те обичам. Обичам очите ти, устните и рошавите ти коси. Обичам къркорещото ти коремче и зимните ти чорапи. Непоносимо ми е да си представя, да не се събуждам до теб, да не разговаряме, да не си мисля за бъдещето без теб. Обичам да правим секс, да се любим страстно, да се чувстваме и да се усмихваме, докато телата ни са вплетени едно в друго. И аз съм човек на модерното време, аз също съм разтресен от съмненията на днешната действителност – забързания живот, сменящите се интереси, счупения морал.

Но ако искаш, мога да те обичам много… въпреки трендовете и модите, мога да ти бъда верен и да съм ти изцяло отдаден.

Ти обичаш ли ме?

… Или ще оставиш всичко на случайността?!