Нещата от живота

Говорим си с Димитър Калбуров, а той ни омайва с чувството си за хумор

В края на ноември един от най-популярните автори от литературния проект „Пощенска кутия за приказки“ представи новия си сборник разкази „1 кило риалити“. Истински фурор предизвика събитието сред цялата фен база на писателя, която спокойно може да напълни 2 пъти Националния стадион. Ако все пак си от малцината, които за първи път чуват за този млад, висок и умерено поносим човек, ти предоставяме това интервю.

Здравей! Как ти викат у вас, в квартала и приятелите ти, когато не си в стаята?

Хората се обръщат към мен по най-различни начини. „Ваше преосвещенство, ваше величество, ваше превъзходителство.“ Приятелите ми (то пък едни приятели) не знаят, че всъщност се казвам Димитър, и ме привикват само на фамилия.

Къде можем да те открием най-често?

В сърцата на хората. Там живея аз.

Иначе за подходящ хонорар можете да ме намерите в най-удобния за вас час и място. Извършвам всякакви несексуални услуги срещу пари.

Защо го правиш?

Защото много хора го правят, но все някой трябва да го прави добре!

А кое те демотивира?

Нищо не ме демотивира, аз съм завършен идиот, а за нас се знае, че не се отказваме, само се потим.

В коя книга би живял?

„Великият Гетсби“. Но действието да не се развива в Ню Йорк в началото на ХХ век, а да е сега и в София. И да няма нищо общо със сюжета на „Гетсби“.

Три книги по-късно чувстваш ли се успял?

Естествено, как да не се чувствам успял след 8 милиона копия, продадени в цял свят? Един милион италианци са се научили на български специално за да прочетат „Мамка му“ и „Помниш ли“, а и за да са готови за „1 кило риалити“.

Храни ли писател къща?

Ми, Стивън Кинг май добре си живее, макар че от буквално четири години има да ми връща едни двайсет лева и все се оправ­дава, че не си носи портфейла…

Примери за достойни българи според теб са…

Всички победители от риалити предавания.

Всеки, който не е бил любимецът на публиката в риалити предаване, не може да заслужи моето уважение по никакъв начин.

За мен останалите хора не са хора, в това число и аз.

От какво го е страх Димитър Калбуров?

От жените. Много проклети създания. И от любовта. Ужасно изобретение.

Щастлив ли си?

Бил съм. Съм. Ще бъда. Приятна емоция, препоръчвам я дори на скептично настроените. Макар че… когато си много щастлив, а после спреш да бъдеш, е много гадно, затова е по-добре човек да си е нещастен постоянно, за да има една константност в настроенията.

Благодарен ли си и на кого?

Не съм благодарен на никого за нищо, всички трябва да са ми благодарни на мен, че ме има.

Напиши ни четиристишие за първото нещо, което виждаш.

Отказвам ви, но ще споделя любимия ми стих на поетесата Гергана Турийска, който е осмо­стишие.

Варна, Варна, Варна.
Варна. Варна, Варна.
Варна, Варна, Варна, Варна.

Къде можем да те видим в близко бъдеще?

Всеки може да ме види моментално, когато влезе в профила ми, на страницата ми или в инстаграма ми.

Кажи нещо мило на хората, които си изгубиха времето и прочетоха това интервю?

Нищо, което е писано от мен, не е загуба на време и това го знаят дори децата. Загуба на време е било само писането на този въпрос. Иначе пращам поздрави на всички, които ме обичат, аз също ги обичам и моля ви, нека никой не взима интервюто насериозно.

Ето и няколко съвета за красота.