Главният редактор на Edna.bg, Мария Николова, за любовта, връзките и брака

Винаги съм се чудела и ми е било странно защо в българския език думичката „брак“ се използва едновременно за женитба и съпружество, а в същото време с него се наричат стоките, негодни за употреба.

Още оттогава този двупосочен смисъл на брака ми е внушил, че сключването му носи повече негативи отколкото позитиви.

Замислете се. Има ли приказка или детски анимационен филм, в който се показва животът след сватбата? Обикновено героите им минават през десетки предизвикателства и изпитания на любовта, преди да се оженят, но сцената със сватбената церемония обикновено е финалната. А какво следва оттам нататък, никой не знае…

По закон бракът е доброволен доживотен съюз между мъж и жена. Но ако се огледате – колко ваши близки и познати наистина са все още с половинките си, за които са се оженили някога? И по важното – колко от тях са наистина щастливи?

Знаете ли, че в периода от 2000 до 2014 година в България годишно са се разтрогвали по около 10 хиляди брака. Или че всеки 3-ти сключен брак носи вероятност да завърши с развод?

Истината за брака е, че той винаги ще има потенциал от провал, винаги ще има хора, които не вярват в него, и винаги ще се счита за по-неприятния и труден период от една връзка. И всичко това заради смисъла на матрицата, в която попадат онези, които го сключват.

Когато сме във връзка, на подсъзнателно ниво усещаме, че тази връзка трябва да се гради. Всеки ден. Всеки час. Всяка минута. Връзката е неуморно и нестихващо влагане в развиването на взаимоотношенията. Асоциативно, когато за личния живот се полагат редовни грижи, то неизбежно е той да върви добре.

Така и ако бракът се възприема единствено като ангажимент към семейството, но не и като връзка, той е обречен.

Когато хората се женят, те някак естествено се успокояват, че вече имат, така да речем, „сигурен“ човек до себе си. Човек, който ще е до тях, когато заспиват вечер, който ще е отново от другата страна на леглото, когато се будят. Човек, който винаги ще се прибира в общия им дом, с желание или не.

Постепенно спират да градят взаимоотношенията си. Сякаш приемат, че щом вече бракът е налице, разговорите, прекараното време заедно, вниманието, може и да се пренебрегнат. Появяват се и деца, които насочват фокуса върху себе си, и двамата души, от които зависи семейството да е сплотено и задружно, все повече се отдалечават един от друг.

И ако през всички тези препятствия бракът не е подчинен на връзката, обичта вече отдавна си е отишла от замесените в него.

Затова не вярвам в щастливия брак – защото всички хора си казват „Ние няма да сме като другите женени двойки“, но неминуемо, кажат ли си заветното „Да“, постепенно стигат точно дотам.

Затова винаги ще съм на страната на връзките. Онези лудите, щурите, вдъхновяващите. Онези, в които двамата в нея винаги ще влагат душите си за любимия, без да има значение дали някога ще подпишат или не. В които двамата просто чувстват и знаят дълбоко в себе си, че ще бъдат заедно завинаги, без да е нужно да го узаконяват.

Това са онези хора, които живеят най-щастливо. Лишени са от предубеждения и не съдят.

Те са от типовете, които просто биха отпътували до някое екзотично местенце по света, когато им скимне импулсивно, и там, без свидетели, суета и помпозност, биха се врекли във вярност край будистки храм.

Такива ще са успешните любовни съюзи на бъдещето. Ако допреди 30 – 40 години без брак е било немислимо, днес повече от всякога започнахме да се учим, че изборите в живота ни не са заради „какво ще кажат хората“, а заради самите нас и щастието ни.

И в личния ни свят трябва да съществуват единствено смислените, одухотворяващи и здравословни връзки с любими същества. Всички останали взаимоотношения, негодни за употреба, просто трябва да се бракуват…

Виж повече от Edna.bg