Нещата от живота

Рефендумът за Каталуния извън Испания - "Демокрацията побеждава" или империята отвръща на удара

Всички ставаме свидетели през последните седмици и дни на случващото се в Каталуния покрай референдума, който жителите на испанската провинция с непоколебима решимост се опитаха и успяха да проведат въпреки оказаната им съпротива. Вотът беше обявен като противоконституционен от Върховния испански съд, но каталунците упражниха правото си на избор, докато събитието се превръщаше във все по-кървава арена, с все повече ранени цивилни, а до нас достигаха видеа за репресията и „франкизма” на испанската полиция над каталунските граждани.

Първият въпрос, който логично ни дойде да си зададем, четейки болшинството от статиите в българския печат, които често реферират към органите на властта, участници в случващото се с общото название „испанска полиция”,  е „ Коя е тази испанска полиция и защо тя върви срещу гражданите си?”.  Става ясно, че испанска полиция е едно, гражданска гвардия е друго и мосос (Mossos d’Esquadra) – Каталунската военизирана полиция, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция), е съвсем трето. Свободни от това объркване, вече можем да се притесним за братоубийствения характер на тези сблъсъци. Но дали той действително е такъв?

Испания и Каталуния са като двама съпрузи, останали заедно в името на децата. Те нямат общо помежду си, отдавна не правят секс и единственото, което ги държи заедно, е някакъв взаимен интерес.

Отвъд метафората в съвсем реални измерения Испания и най-богатата й област действително нямат почти никакви допирни точки. За всеки турист е повече от видно, че испанци и каталунци нямат дори еднакви физически белези – едните са смугли и темпераментни, а другите светли и обрани. Списъкът  на липсата на сходства е всъщност километричен. Каталунският език има само няколко общи думи с испанския, но всъщност е много по-близък до френския. Обстоятелство, което може да се обясни с факта, че двата езика просто принадлежат към различни езикови групи. Кухнята и на двете нации е също различна. Празниците им се различават. Дълбоко испанските символи като коридата, фламенкото, преголямата религиозност са неща, на които каталунците гледат, меко казано, презрително. Крема каталана > (е по-голямо) от паеля валенсиана, бикът (символът на Испания) < (е по-малко) от магарето (символът на Каталуния). Езикът, храната, празниците и религията са кулите, на които се базира единността и чувството за принадлежност на една нация. В този случай те отсъстват. Тези брачни партньори са напълно равнодушни един към друг. Единият с високомерие отбягва другия, а той пък е развил чувство на малоценност от това.

С други думи от двете страни на „ барикадата” не са братя и сестри. Те не се припознават като такива. Чисто исторически те дори не са. Различна кръв тече във вените им. Тогава защо испанската държава не желае да даде така възжелаваната от всеки каталунец „индепенденсия”? Може би защото тази провинция носи 20% от БВП на Испания и 25% от износа на страната? Вероятно поради факта, че областта е една от най-притегателните туристически дестинации в Кралство Испания? Може би поради логичното заключение, че ако Испания позволи едно такова отцепление, то този прецедент може да бъде последван и от сходни претенции от другите провинции? При всички случаи причината е строго прагматична. От друга страна каталунците, които се колебаеха дали областта им да остане в пределите на Испания, също имат прагматични подбуди, свързани с еврото и Европейския съюз. Двете страни в конфликта имат само собствен интерес, но приликите и сходствата стигат дотам. А както знаем, всяка една връзка, базирана на нездрав или изключително материален интерес, е доста дисфункционална.

„Демокрацията побеждава” – зарекоха се каталунците и развяха флага на революцията. Коя е демокрацията в случая тук, обаче ще спорят заинтересованите страни. Дали е демокрация да се зачете решението на Върховния съд на Испания и буквата за закона и на конституцията, или е демократично да се уважи правото на една област да изрази явно своя копнеж за самостоятелност. За Каталуния това е кауза, идея фикс от години, а не каприз или прищявка. Жителите на областта искат да напуснат един съюз, който им тежи отдавна, и да започнат новия си, напълно автономен път.

Няма да забравя едно интервю с Христо Стоичков по каталунската телевизия. Заради членството му  в отбора на Барселона нашият футболист е силно уважаван на тамошна почва. Но какво беше изумлението ми от начина на провеждане на това интервю – водещите задаваха въпроси на Стоичков на каталунски, а той видимо разбрал въпроса, но все пак предвид всеизвестните му лингвистични възможности, в невъзможност да отговори на същия език, отговаряше на испански. Водещите от своя страна разбираха отговора, но продължаваха да задават въпросите си на своя език. Тук трябва да направя вметката, че кръв е била проливана много в историята на Каталуния като част от Испания. Именно той, каталунският език, забранен в продължение на години, е онази основа, на която тези хора са градили своята идентичност. Цялото интервю се проведе по този втрещяващ начин и тогава за първи път осъзнах степента на един феномен, за чието развитие четем тези дни.

Неприятна история, но ние ти предлагаме да се разведриш малко ето така.