Там са когато ти е студено, когато те е страх или ти се прииска да свалиш маските

Има хора, които са като вечния ти любим пуловер. Там са, когато ти е студено, когато не изглеждаш добре, не ти е до шум и тълпи, когато си вкъщи на дивана, с рошава коса и дебели чорапи. Там са да те стоплят, да те гушнат, да ти е уютно, меко и сигурно. Има хора, които са твоето спокойствие, когато ти липсва. Разумът ти, когато за миг го изгубиш. Гласът ти, когато ти се иска да крещиш, но не смееш. Търпението, на което така и не можа да се научиш. Отговорите на въпросите, които ти се иска да знаеше. Грешките, които стават правилни решения. Вярата в твоите мечти, преди ти да посмееш да повярваш, че някога ще станат реалност. Ръката, която де държи и не ти позволява да паднеш. Смехът ти, когато вече не ти е смешно.

Знам, че част от хората, които четат горните изречения, ще ги вземат за твърде сантиментални. За изкуствено захаросани или приказни. Другите обаче още на третия ред виждат в главата си образ. Щастливи хора! Половинката си или такава, която отдавна си загубил, а не искаше. Приятелят, който е на хиляди километри, или този, с когото сте заедно, откакто седяхте на един чин. Майка, баща, брат, сестра или чичо. Но най-щастлив е този, който точно в днешния ден има до себе си човек, по-любим от вечния пуловер. Когато си имал късмета да намериш някой, без когото преди си живял, а сега ти се струва, че няма да можеш.

Опитвала съм се много пъти да правя нещо насила. По-скоро защото знам, че така трябва. Защото е време, защото не искам да съм сама или хората ще говорят. Да бъда с някого, понеже покрива списъка с тикчета от нещата, които си мислех, че искам. Понеже е мил, грижовен, умен, богат или красив. В някои от тези моменти се чувствах щастлива, сигурна или обгрижена, но никога не чувствах, че имам всичко.

След това срещаш такъв, с когото далеч нямаш всичко, но вече знаеш, че засега нямаш нужда от друго. Може да не сте еднакви, да обичате различни неща и места, но този път се чувстваш на мястото си. И много от нещата в списъка спират да имат значение. Понякога е от пръв поглед, друг път ви сближава времето, трудни ситуации или общи радости.

И тогава се появява дори мисълта, че някой там отгоре си знае работата. Звучи странно, но който го е почувствал, не може да го обърка.

И дори да не вярваше, че ще посмееш се показваш пред него в ситуации, в които самият ти не би искал да се видиш. Защото е точно като пуловера, който е там, когато се прибереш, и ти се иска да свалиш грима, маската, напрежението, разочарованията от деня, страховете, тежките чанти или неудобните обувки. Очакванията на другите за твоя собствен живот. Ако вече в главата ти е изникнал образ на човека, който ти пасва като любима домашна дреха, благодари му. Дори да сте си свикнали толкова, че с него се чувстваш сякаш си сам, не си. Може би само по-добра версия на себе си.

КАКВО МИСЛЯТ ЗА ТЕБ ФРОЙД, ЮНГ, АДЛЕР, ФРОМ И ФРАНКЪЛ?