Срещаме те с Гаро Шадиян, който ще поправи един отдавна спрял градски часовник, по инициатива на BEEFEATER GIN и @clocksofsofia

Иван Иванов

През изминалите месеци THE BIG BEEFEATER CHALLENGE вдъхнови петима артисти да пречупят лондонската естетика през това, което умеят да правят най-добре. Един след друг, във верижна реакция те създадоха проекти, които можеш да видиш тук. С логика на бумеранг креативната енергия се върна при бранда и на финала той бе предизвиканият. Вдъхновен от плодовите сладоледи, които POWER POPS направиха във формата на лондонския Биг Бен, BEEFEATER GIN реши да помогне за поправянето на един отдавна спрял градски часовник. В партньорство с Instagram акаунта @clocksofsofia, който показва какво тиктака (или не) в София, бе избран за реставриране часовникът върху фасадата на Министерство на труда и социалната политика.

Вдигни поглед нагоре, докато движиш в градска среда, и ги виж – часовниците на София, които секунда след секунда измерват пулса й. Включи се в "спасителната операция", като станеш част от BIG TIME PARTY на 30 септември от 21.00 часа в Generator (бул. „Черни връх“ 47). Събраните по време на събитието средства ще се използват за ремонта на избрания часовник. Така твоите изпити коктейли и изядени попсикъли ще оставят положителна следа в градския пейзаж.

Колко точно дълга може да бъде една минута и какво е значението на градските часовници, ни разказва часовникарят Гаро Шадиян, който съвсем скоро ще върне към живот "нашия" часовник. Гаро е човек, който вече 66 години "бърника" с пинцетите си и търпеливо и спокойно поправя зъбни колела и сложни механизми… Времето му тече бързо, защото все е зает с нещо и вярва, че няма часовник, който не може да поправи.

Б.С.: Какво е мястото на часовниците в живота Ви?
Г.Ш.: Сглобявам и разглобявам часовници от дете, бил съм сигурно на 10, когато вече добре се справях в ателието на баща ми. Той бе часовникар, дядо ми също, сега синът ми и той е часовникар. Часовниците за мен са и хоби, и любов, и занаят, с който прехранвам семейството си.

Ремонтирам всякакви – стари, нови, ръчни, джобни, –  трябва всичко да можеш, ако ще си изкарваш прехраната с часовникарство, да имаш здрави нерви и много търпение.

Б.С.: А големите часовници в градска среда приличат ли си с тези на китките ни?
Г.Ш.: Принципът е същият. Ако разглобиш един градски часовник, ще видиш, че е като този, който виси у дома на стената – механизъм, циферблат, стрелки и понякога едно стъкло отгоре.

Б.С.: Има ли много градски часовници в София?
Г.Ш.: Има, но и доста са унищожени. Имаше навремето Радиосинхрон, който "командваше" с импулс от Кръста всички над 200 часовника в София. За съжаление предавателят бе унищожен, съкратиха работниците и всички тези часовници станаха ненужни и съответно премахнати. Това обаче не означава, че няма нови. В един момент стана модерно да има часовници върху сградите, появяваха се предимно със строежа, предвидени и гордо заемащи своето място. В момента часовниците са стационарни, всеки е сам за себе си, импулсът не идва от едно място за цяла София. Един такъв, който наскоро поправях, е на Военното министерство. Строен е през 1936! Необикновен е, защото е вързан е с 30, може би 40 вътрешни, по-малки часовници – на всеки етаж, ъгъл, по канцелариите.

Б.С.: Какво му е на часовника на Министерство на труда и социалната политика, защо е спрял? Ще успеем ли да го възстановим?
Г.Ш.: Много неща са му на него – износен е до n-та степен. Той е много специален часовник, защото е правен от един от най-големите български майстори – Ранков. Беше учител в часовникарското училище и правеше доста сложни механични часовници. Часовникът е подновяван от създателя си преди 10 – 15 години, когато от механичен е бил направен на електромеханичен. Уви, командната му система е много стара и иска много, много работа, но ще успеем да го поправим и ще заработи отново. 

Б.С.: Как така часовник може да се "износи"?
Г.Ш.: По-големите часовници трябва всяка година да се смазват, да им се прави профилактика, защото иначе се износват. Изискват грижа, за да не "замлъкнат". Сега Биг Бен ще бъде сериозно реставриран и спира за цели четири години например. От поставянето си преди 157 години допреди няколко дни камбаната е звъняла на всеки 15 минути и часовникът никога не е спирал.

Б.С.: Защо е важно да ги пазим, да се грижим за тях?
Г.Ш.: Часовниците са традиция, история, пулс. И тук не говорим само за градските, а и за тези, които се предават в семейството.

Б.С.: Има ли я още романтиката по джобните часовници, носят ли такива в ателието за поправка?
Г.Ш.: Доста хора възстановяват такива. Спомен са им от бащите, от дядовците. Като ученик и аз ходех с един голям джобен часовник, за да правя впечатление. И за дамите има джобни часовници, много красиви, повечето от които дори златни, малко по-големи от капачка на бутилка.

Б.С.: А онова суеверие, че подаряването на часовник е на раздяла?
Г.Ш.:

Няма такова нещо! Подарил съм над 10 часовника на съпругата си, а още не ме е напуснала! Спокойно ги подарявайте.

Припомни си историята зад попсикълите на Power Pops, които получиха формата на Биг Бен, и се включи в BIG TIME PARTY, за да помогнеш на BEEFEATER GIN и @clocksofsofia  да реставрират един софийски часовник.

Есента е за късометражно кино и фотография.