Гайд как да минеш тънко, ако си се запътил на изток в началото на лятото

Стара мъдрост гласи, че всичко си има край, само суджукът има два. Същата мъдрост обаче казва, че морето може да е до колене, ама си има и бюджет. И ако на този бюджет краят му е къс колкото спомените ти от петък вечер – здравата си го закъсал. Ето защо като добри другари ти предлагаме да cashout-неш или с тънък кеш и нещо сухо да стигнеш до Голямото синьо, без да се оплиташ в корупционни схеми. Следвай ни и виж как буквално „кеф цена нЕма“.

ДЕСТИНАЦИЯТА
Тук основното се крие в пръста – най-често твоя и най-често показалеца. Или го слагаш в нечия уста и имаш луксозна екскурзия, или го вдигаш високо за стоп. Вариантите са няколко и се простират от невинни до откровено такива с червена точка в края.

Ако си си харесал лъскави дестинации, като Слънчака, Златните и дори Луксозенец, но пари за билет с влака няма, то трябва да търсиш две култови персони в народния фолклор. Чичката и батката.

И в двата случая, ако си дама, ще си на морето за времето, в което каубой поставя крак в стремето, но цената за удоволствието ще варира, както споменахме, от гол пръст в уста и частен самолет до неща с доста по-хардкор оттенък. По-разумните съветваме да се насочат към познати местенца, като неизиск­ващите много финанси Градина, Смокиня, Ахтопол, Синеморец, Крапец, Карадере, Иракли и т.н. Там винаги ще се намери някой, който да те приюти я в каравана, я в палатка на плажа, я в близкия плажен бар, където така или иначе нощи и дни се сливат в неделим кръговрат.

Придвижването може да стане с групите за общо пътуване, с бивше гадже, със стари по знати и приятели, които по мистични обстоятелства винаги имат две свободни места, куче и нещо ароматно за споделяне, или просто с пръст – не гол, а вдигнат за стоп, което може да крие сексуални рискове, но поне не толкова очевидни. Така спестяваш средства, обаче за компанията не гарантираме. Историята още помни индивиди, при които и пари да ти дават, не трябва да се качваш.

ПРЕКАРВАНЕТО
При пристигане на мястото съветваме да се държиш минимум като Тодор Славков и да настояваш да ти върнат държавата или поне морето. Поведението тип „всичко е мое“ ще предизвика у другите нескрито вълнение и лек потрес, но поне няма да има кой да ти каже: „Ето го тоя навлек без парите“. Повтаряй също на всеослушание, че в тая гора, до тоя плаж няма нито един кьорав банкомат и не може да изтеглиш милионите, които си заделил за тази почивка. Така ще се намери поне един услужлив първи секретар, който да те спонсорира, докато откриеш парично устройство или поне докато ти я върнат тая държава най-после. Другият вариант е да се възползваш от happy hour-a в баровете, от обедното меню в заведенията до плажа или поне от всичко, до което успееш да се докопаш като храна. Само внимавай, защото гларусите и чайките и те са хора, както се казва, и те дебнат, а са доста бързи гадините…

Ако все пак разполагаш с някакви къси пари – Аll Inclusive морето е доста добра оферта за теб. Този, който го е измислил, едва ли е пребивавал у нас и едва ли се е срещал с индивида, наречен почиващ българин, или с теб и компания.

Той също едва ли е предполагал, че някой може да изяде и изпие толкова много, плюс да използва едновременно всички екстри на плажа, докато приятелите му като гладни нинджи обират шведската маса в хотела и тъпчат всичко в големи черни пликове, чинии и джобове.

СВАЛКИТЕ
Да свалиш морска сирена без пари си е направо достойно за Нобелова награда, особено в средата на август, особено до пристанища с имена Диневи, Малиневи и приятели. Това обаче не е невъзможно, защото, както знаеш – свят широк, Иво Андонов – един. Обличаш бяла риза, слагаш тъмни очила, дънки и загадъчна шапка тип „Под прикритие“ и започваш да разцъкваш хищно по плажа. Това рускини, полякини, великотърновски, сливенски, русенски и стандартни пернишки диви ще са твои особено ако небрежно подхвърляш реплики от рода на – „Той Главния…“ и „Когато имах­ме онези резиденции…“ или просто „Абе много тежки тези кастинги, още не мога да открия главната героиня, а скъп проект, сещаш се… Натискат ме американци, продуценти…“. Гледай още да си взел малко пари назаем от Пешо и Явката или поне да не е свършило обедното в бара. Съветваме те да я заведеш и на не много скъпи удоволствия – захарен памук на лунапарка в Ахтопол, погалване на дивите коне, дето пасат до бар „Кораба“ в Синеморец, малка разхода около Силистар, цаца, картофки и неща, които няма да ти струват много, а нощта след тях може да е безценна.

За финал ти напомняме, че Хемингуей си го е казал – „Всичко, далеч от морето, е провинция“, а от теб се иска само малко желание и си там.

Ниви с картоф и царевица има на всеки километър по целия север, а чинии винаги се мият в рибарските кръчми на юг, така че гладен и без работа няма да останеш. Просто тръгвай, ако има нещо – знаеш ни номера. Морето чака и доколкото знаем, още никого не е върнало по финансови причини. Наслука!

Ако не става, ето ти Guide за оцеляване без планове за почивка.