Огънят гори, луната мига, но нещо май не стига…

Пясъкът, морето и много много Instagram. Наоколо все „куул“, „чил“, „изи“ кътчета, където хем сме над нещата, хем сме под погледите на желани и нежелани познати и непознати… Ех, „така да е, като сме най-зле“, „бичим айляк, брат“ и „бирички, мирички“… Партита по плажа, лее се плажно олио, сърфове, русалки… И всичко това „натюрлих“ сред природата!

Натъркаляли сме се по пясъка във възможно най-небрежно отпуснато-стегнати пози, изпъчили сме гордо последните си татуировки, забили сме бирени бутилки и кореми в пясъка и демонстративно разпускаме… Ех, кой като нас? Кой ли? Всеки. Целият ни социален кръг е на шезлонга пред нас или на пет метра по-нататък.

Потопени в разкоша на това да бъдем хем далеч от обичайния си градски живот, хем забелязани какви свежи небрежари сме в свободното си време, ние просто не можем да се откъснем и да се отпуснем. 

А не е ли това смисълът на ходенето на почивка?

Не само не можем да си изключим телефона, а и над шума в главите си нямаме контрол. Превъртаме все същите си стари мисли, следваме все същите си лоши навици и изобщо на почивка сме, но сме взели целия си емоционален товар с нас. Не искаме това да ни личи и… Fake it until you make it! Губеща стратегия.

Как ли са изглеждали плажовете по Черноморието, преди всичките ни филтри да засилят контраста на цветовете? Дали цяла София е „шейквала“ по дъските на крайморските барове и разхвърляла палаткова покъщнина из горичките наоколо? Защо е толкова трудно човек да си почива анонимно? А май е трудно да си почива като цяло.

Отвсякъде изскачат развеселени позабравени познати. Разменяме насилствени усмивки на паркинга, но сме щедри откъм “лайкове” и трепетно следим колко сме получили.  Навсякъде е пълно и, разбира се, за всичко си има опашка. Няма как – „ше чакаме“!

Пресилен смях, методично печене за тен и трескаво желание да се види кой колко „чил“ е.

А може би това е чарът на морето. Да си останем в зоната на комфорт, в същия социален кръг, сред любими песни и храни, “логнати” във всичките си акаунти, споделящи мига и подобаващо развълнувани от щипка морска сол и седмица слънчеви лъчи.

Дали грешката е в нашия телевизор? Дали ние сме кривата ракета, на която космосът по плажа й е крив? Дали у нас не са се вселили Grumpy Cat, Шишо Бакшишо или някакви bad vibes да ни развалят плажуването? Не знаем.

А ти, който не си в Гърция, не си в Бали или някъде там по широкия свят, а на някой роден плаж и “скролваш” из телефона си, не задълбавай в разсъжденията ни около плажния “чил”. Имай едно наум, но гледай да ти е готино (и без “лайковете”).

Пейзажът наоколо е даденост, но на атмосферата вътре в теб има как да повлияеш.

Барът е до морето и морето е до бара, останалото е в твои ръце.

Виж как без да се напъваш много много, можеш  да си в стил бохо цяло лято.