Тя е млада, нахъсана, обичаща живота, партитата и добрата храна точно като нас

Божана е истински GO агент. Тя е млада, нахъсана, обичаща живота, партитата и добрата храна точно като нас, затова нямаше как да не ти я представим. Победителят в Master Chef ни влезе под кожата с широкия си замах, мироглед и първичност и с перфектно овладения висш пилотаж в кухнята по отношение на продукти, техники, изпълнение и съвсем заслужено стигна до върха на това кулинарно приключение. А след края му…

Какво се случва в живота ти в момента?
Работя усилено не по един, а по няколко проекта, които предстоят. Единият е с BTV, с които подготвяме нещо грандиозно. Не е кулинарно предаване и ще се случва онлайн, там където са всички млади хора. Ще си имам рубрика и ще правя неща, на които истински се кефя. Аз се венчавам за тях, а те от своя страна ми дават свободата да бъда това, което съм.

Живяла си в Амстердам, там също е доста "свободно" от задръжки и предразсъдъци място? Защо се върна?
Всъщност не се върнах, прибрах се за една седмица, за да си извадя американска виза (планът беше да стигна до Burning Man), да отида на зъболекар и да свърша още няколко неща, които всички неуспели емигранти правят. Нали знаеш приказката, че успял в чужбина е този, на когото не му се налага да си купува самолетен билет за вкъщи, когато трябва да иде на зъболекар.

Една от вечерите по време на краткия ми престой се видяхме с Рая Пеева, напихме се по повода, ама толкова много, че на сутринта освен нас и всичко около нас беше леш, а от телевизора й висеше сутиен. Това беше поводът да му обърнем внимание и да го включим. Разбира се, точно в този момент вървеше реклама, че се търси новият мастършеф на България. Рая беше категорична, че трябва да се запиша веднага, а аз като на шега го направих. После взех, че отидох на кастинг и от там историята ти е ясна.

Уж е случайност всичко, което ти се е случило, но няма нищо случайно според мен.
Да, да, да! Явно съдбата ме е подготвяла през цялото време за това. Сещаш ли се, като при "Беднякът милионер".

Нищо не ми се е случило просто така, а е част от пътя, който ми е предначертан.

Добре, да се върнем на предаването – с какви очаквания влезе?
Не съм имала никакви очаквания. Нямах и цел, с която влизам в предаването. Даже когато казах на мама, че ще участвам, тя ми дръпна супер скандал за това, как за пореден път си прецаквам живота. Брат ми пък се притесняваше, че ще се изложа, защото форматът е до някаква степен реалити и по дефолт в подобен род шоута ти изкарват най-мръсните ризи. Така че като за начало стартирах приключението си в Master Chef с два гласа против. На кастингите хората идваха с баби, майки, бащи, сестри, братя, а аз бях сама. Да не кажа, че едва ги навих да дойдат и на финала. Там пък изобщо и не съм си представяла, че ще стигна, започнах да си вкарвам филма едва когато останахме пет-шест човека.

После ги отвя и тях. Какво повече знаеше от тях, за да се отличиш така?
Започнах да се интересувам по-задълбочено от готвене, когато започнах работа в едно холандско семейство. След като изчерпах всичко, което мога да готвя още през първите три месеца, започнах да приемам работата си като игра, за да ми е по-забавно и на мен, и на дечицата, за които се грижех. Измислях си с какъв продукт искам да готвя или пък ги карах те да изберат място на картата, чиято кухня искат да опитат, и след това започвах да чета де що има литература в интернет за различните начини и техники на приготвянето им. Започнах да си купувам и кулинарна литература, но не такава с картинки, а такава, която е като учебник с обяснения на физико-биологията и химията на продуктите, видовете термични обработки какво правят, какво ще получиш като краен резултат, за колко време, кога и т.н.

Аз за себе си не готвя, така че всичко това беше уникален шанс. Благодарна съм на съдбата, че всяка вечер ми водеше на масата петима много изгладнели хора, които оценяваха това, което намираха пред себе си. Моя лична победа бе това, че накарах момченцето, което оцеляваше само на нудъли, хляб и кашкавал, да започне да яде истинска храна.

В този ред на мисли ти какво обичаш и не обичаш да хапваш?
Аз съм професионален чревоугодник. Обичам да хапвам всичко и по много. На този етап в живота си съм запленена от азиатската кухня. Но по принцип завинаги в сърцето ми е италианското джелато. Фъстъченото масло също, с него се случва да прекалявам. А що се отнася до какво "не харесвам",

смятам, че просто е нелепо един Master Chef да каже „Аз не ям риба“ или "Аз не ям това и онова". Това са ментални бариери, които човек не трябва да си слага.

На мен и конфитюр от джапанки да ми поднесат, добре сготвен, ще го пробвам.

Това ли е съветът, който би дала на бъдещите Master Chef-ове? Какво още трябва да знаят кулинарните ентусиасти?
За мен лично готвенето е мания и в живота си съм отделила страшно много време, за да чета и се интересувам от различна информация, свързана с храната. Готвенето е като наука и трябва да се изследва непрестанно. А относно това, какъв е моят съвет към тези, които искат да се докоснат до мастършефските престилки – не учете рецепти, учете техники!

Извън темата, но вярваш ли в прераждането?
Да! Не знам каква съм била в предишния ми живот, но знам, че ми се случило нещо ужасно в кола с бърза скорост, защото изпадам в жестока параноя всеки път, когато някой друг кара. Което ме подсеща да се обърна към едни определени хора с готини бързи коли: "Карайте ги със стил тези коли, бе. Не парадирайте с тях, със скоростта и възможностите им, парадирайте с това, че имате стил в живота си!".

Известността ти ще даде повече гласност на подобни послания, така че използвай я. Има ли и други каузи, в които би се включила?
С криейтив директора на списание EVA обсъждахме проект в подкрепа на хора, страдащи от МС. Всъщност болестта е лечима с точно определена диета. С диета могат да бъдат подобрени показателите и на дечица със синдрома на Даун. Това е доказателство за това, колко важна е храната. Почти 80% от болестите са в резултат от лошо хранене.

Което веднага ражда въпроса, дали ще отвориш място, на което да ни предлагаш неговата алтернатива?
Ще си отворя ресторант, когато имам семейство и 3 деца, които да работят в него. Когато съм се запознала с целия свят, когато в телефона си имам номера на човека с най-прясната риба, на месаря с най-чистото месо, на градинаря, който гледа зеленчуци за мен. Чак тогава. Преди това всички постъпления в тази посока са обречени на провал. Пък и нямам достатъчно ресурс – с наградата мога да си купя печка и да инвестирам във вентилацията, нищо повече. Това изобщо не е разумно. На този етап от живота си аз съм пътешественик, а обикалянето на света е част от плана ми за следващите години. Всяко едно мое пътуване пък допринася за уменията ми в кухнята.

Това, което считам за моя мисия на този етап, е да наредя гурмето редом до театъра, киното, концертите.

Със серия от ивенти на най-странни места искам да накарам хората да се потопят в 5-степенни менюта, които да бъдат разглеждани по същия начин като картини в галерия например.

Вече работим върху първото събитие, което ще е на 5 август на плаж Червенка. Мястото е много яко (Бар Ботаник – бел. ред.) и всъщност е най-подходящото за това, което ще организираме. Събитие, което ще ангажира всички сетива на човек. (Виж интервюто с Шошо и Фарис, които разказват за предстоящото преживяване – бел. ред.) Второто подобно събитие ще е на о-в Анастасия. Първо всички ще се съберем на обновената Магазия в Бургас, където ще има голямо парти с много музика, танц, пърформънс, авторска храна и напитки. След това на корабчето ще се качат отбрани хора, които ще могат да достигнат до 7-степенното меню от другата страна. Датите са 16 и 17 септември. През есента ще направим подобно събитие и в София, но за него все още не мога да издам нищо.

Издай ми тогава някоя впечатляваща и много лесна рецепта? Ей така, за да направя добро впечатление и аз някой път…
Пробвай да направиш едамаме. Взимаш 1 тенджера, 1 черпак и един пакет едамаме. Слагаш точно 3 супени лъжици олио, 1 чаена лъжичка захар, хубаво сол – да има, и нещо лютиво. Мазнината се загрява до момента, в който започне да цвърчи, захарта се разтопи и сместа стане хомогенна.След това изсипваш целия пакет едамаме (напълно размразен) вътре, затваряш капака и раздрусваш силно, за да полепне мазнината по всички бобчета. Вадиш, изсипваш в купичка и хапваш.

Звучи лесно и вкусно, ще пробвам някой път, само да мине лятото. На този етап имам по-голям ентусиазъм да опитам храната, която ще ни сготвиш на Ritual Gatherings на 5 и 6 август. Целият ни екип ще е там, така че готви се за мнооого гладни хора.

Запознай се и със софийските мастършефове.