Фразите на неправлиния рап, за които благодарим, господине
… трябва си и сценично поведение, трябва си и акъл
Преди няколко месеца в едно от интервютата си веднага след излизането на първата песен от предстоящия му (който вече е факт) солов албум, Хазарта привидно доста категорично отсича, че названието „поет“, та дори и уличен такъв, не е неговото.
Докато слушам новите му песни и на равни интервали се заливам от смях на по-маловажните неща и се ядосвам колко прав е за прекалено много от по-важните, които успява да разкаже… се съгласявам мигновено. Хазарта не е поет. Той е архитект на един проект, с който болшинството от хората не им се занимава да се захванат:
назоваването на нещата с истинските им имена. Това не е поезия. Поне не само.
В рамките на около 40 минути Хазарта успява да те накара и да се кискаш, и да искаш да се изнесеш от мястото, на което всеки трябва да си има човек и тука, и там, но и да се ядосаш защо „много често не е честно“. На някои места успява да комбинира и трите неща едновременно, както е способен да го направи само някой, който много добре знае какво иска да направи с думите си. Къде иска да ги насочи. Колко широк да е обхватът. Не знам дали хип-хопът му е много по-добър от нечий друг хип-хоп, но знам, че хип-хопът му е общ език на много хора. Език, на който се разбира чудесно за какво и кого точно се говори.
Тук сме извадили някои от по-настойчиво закачащите се крилати и приземяващи фрази от „Неправилен рап“.
Относно истините в огледалото:
„нарисувай ми една овца в анфас – нека ти позира огледалото във вас“
„спокойно, все ще се намери някой друг да е виновен“
„хората по два екземпляра отиват към бара, а аз седя и тъпо гледам кантара“
"колкото и да бързаш – късно е, колкото и да чистиш – мръсно е"
„славата и парите са близко, ама ядеш огризки и си оставаш ниско“
Още 10 неща, за които казваме "Браво" на Ицо Хазарта
Относно истините извън огледалото:
„нека най-добър приятел и любовник бъде спирта и нека цирка нема спирка“
„и утеха в патронче къркай, а успехът е талонче – търкай“
„кофти, идват нови кобри, много по-отровни, мокри, топли, прости, леки и перфектни, треп-треп-трепни, селянки великолепни“
„извинявай, ако тонът ми е оскърбителен, това е щот'си отвратителен“
"имаме човек и тука, имаме човек и там, имам откъде да купя и да ти продам"
„обикновено много често не е честно“
„аз не мога като тебе само по кафета да дъвча наргилета“
„айде пак на доктор – 120 лева, ама ми даде рецепта, погледнах я – абе тия за мен са няк'ва секта“
Относно (не)правилния рап:
„аз на тоя етап май не трябва да си правя майтап, щот'съм слаб, извинявай за моя неправилен рап“
„иначе супер идея за хит, имам предвид, нека да чуем тая история колко е трудно да си бандит“
"с погледа сърдит си голям злодей – недей ми се прави на шут, кажи едно здравей"
Честно казано, все по-често ми е тъпо, че още по-често нямам човек нито тука, нито там, но пък имам човек като Ицо Хазарта, когото да слушам с доверие. На поети не бива да се вярва, но след като той се отказва от тази титла, залагам на него.
Благодарим ти, Господине, че продължаваш да напомняш, че не е смотано да си умен. И че не е умно да си мълчиш.
Заради тебе е, да.
Буч, който вече не е от Ъпсурт
10 легендарни български песни, които всъщност не са съвсем наши
Кои са бюти тайните на лятото?! Виж ги в новото ни видео