Напречен разрез на 1-ви юни

Абе, човек, не стига, че май месец е по-студен от април, ами взеха, че пуснаха и тоя   компютърен вирус wannacry. Конспиративният ми мозък подозира, че цялата схема тръгва от тайна правителствена организация в Щатите, само те могат да ги правят нарочно тия работи. Кибиците пред блока също са на това мнение, а като гледам колко е часът, вероятно вече са и на по две малки. На мен този вирус ми нанесе преобладаващо морални щети. Защо ли? Блокираха ми фейсбукът, вайбърът, whatsapp-ът, скайпът, месинджърът и не можех да пращам есемеси. Толкова бях технологично изолиран, че се наложи да си пиша със сестра ми през тиндър.

От дума на дума дните се изтърколиха неусетно и дойде 1 юни. Едно време се знаеше, че 1 юни е ден за редене по опашки с още 300 набори, озверели за играчки и детски менюта в Макдоналдс. Беше си като Коледа през лятото. Десет години след тези епични сцени броиш до 12 и ролите са разменени. Ти продаваш на озверелите дечурлига я играчки в Макдоналдс, я трева, я амфети, я уиски, я презервативи. 

Въпреки датата не е моментът да изпадаме в излишни драми за отишлото си детство и сивото настояще. За един пораснал индивид 1 юни не бива да е празник на носталгиите, а на оценките. Все пак разбирам защо доста хора страдат по детството си, то си е един магичен период. Особено магическо е като си бебе. През повечето време ядеш, спиш, храносмилаш усилено по 3-4 до 6 пъти на ден, смейкаш се на околните, те те обожават и никой не ти мрънка да миеш чинии, да изхвърлиш боклука или да си плащаш редовно вноската по кредита, защото иначе ще ти вземат колата. 

После прохождаш, проговаряш и откриваш, че в света около теб опасностите дебнат зад всеки ъгъл. Спомням си как един мой приятел бръкна в казан с киселина и се развика: „Мамо, мамо, няма дъно!“ Фалшива тревога, киселината се оказала розова вода, а днес това момче е пианист, все още има две ръце и по 10 пръстта на всяка ръка, пардон обърках се, 10 на двете ръце.

И така, щом не си се затрил, докато се катериш за джанки по дърветата или пиейки домашен ликьор от новозеландски бадеми с другите хлапета от махалата и си навършил 18, то честито, официално си пораснал!

Ако трябва да сме честни, предимствата на това да си голям не са толкова много, но пък за сметка на това са доста убедителни. Всъщност скритото оръжие на порастването е сексът. Копнежът за него се появява още от първия порно филм, който случайно си хванал по XXL, след като вашите са заспали. Оттам нататък започваш трепетно да чакаш мига, в който ще дойде и твоят ред да го набабаниш така здраво на някоя кака.

От друга страна чарът на това да си дребен е колко лесно ти се разминава всичко на тази възраст. Колкото по-голям ставаш, толкова по-големи са и проблемите, особено тези със закона. На 4 си показваш пишката и те коронясват за сладур, а като го правиш на 24, после трябва да даваш обяснения в районното. На 5, като се биеш с някой и те ударят лошо, бягаш да ревеш на майка си, а как, кажи ми, на 25 да тичаш при майка си и да й обясняваш, че пиян си се сбил с травеститите на Македония… не се гордея, но не е това, което изглежда. Прибирах се пиян и… абе вие въобще знаете ли какво е да те бие травестит през лицето с анална броеница ? Като не знаете, не ме съдете.

Обратно на арената на вечната битка между детството и порастването имаме нови болезнени сравнения. На 6, като признаеш на момиче, че го харесваш, получаваш шамар за смелостта си, а на 26 ти отвръщат: „Ами не знам, трябва да си помисля…“. Явно тук нещата не са се променили много, просто плесникът е станал словесен. Момчета, предлагам да сменим тактиката и ние да атакуваме първи не с думи, а с шамари. В Перник колко хора така се ожениха…

На 3, като пръцнеш шумно и те обявяват за гений, а като се изрежеш на 23, баща ти ти казва: „Знаеш ли, синко, това май беше най-умното нещо, което чух от теб за днес. Няма ли да си намериш работа най-накрая?“.

Има обаче нещо, което не се приема позитивно, независимо от това, на каква възраст си. Да те кърмят на публично място като малък е вероятно да предизвика същите негативни реакции у околните, както и ако си на 25 и захапеш жадно някоя сочна женска цица в мола. Знам, защото мен за такова нещо ме биха с електрошокова палка, после два дена не можех да си връзвам обувките. Пак те умолявам да не ме съдиш прибързано! Никъде нямаше табелка, откъде да знам, че е забранено?

Скъпи мои читатели, пораснали и непораснали деца. Това, което обединява всички ни на 1 юни, е, че бозайниците сме така устроени да възприемаме детския смях като един от най-приятните и нежни звуци, който гали косъмчетата, покрили тъпанчетата ни. Стига това, разбира се, да не е в 03:00 часа през нощта, ти да си сам вкъщи и да знаеш, че в твоя блок деца принципно не живеят…

Прегледай сериалите, с които пораснахме.