Знаем, знаем... някой каза 1, 2 , 3... ЗНАЕМ!

Пак дойде сезонът на баловете. Много е странно, но минаха 10 години, откакто завърших, а нещата грам кокаин не са се променили. Аз принципно не обичам да се хваля (то няма и с какво, ако трябва да съм честен), но бях много готин абитуриент. Толкова бях готин, че заех престижното второ място в класацията Мистър бал в категория до 65 кг, а накачените по колата ми балони спаднаха от въздишки по мен. Заслугата, разбира се, не е само моя. Много съм доволен, че послушах баща си и отидох с костюм и риза вместо с онази сладка синя рокля с гол гръб, която майка ми настояваше да облека. За разлика от мен дамата ми не беше кой знае какво. Още я помня, момиче с тежък характер на име Буря Станкова. Ще ти я опиша накратко, така че да ме разбереш. Визията и килограмите й напълно отговаряха на характера и името й. От образователна гледна точка балът се оказа и най-подходящото място, броейки до 12 да демонстрирам натрупаните през последните 5 години знания по математика. Няколко часа след това показах и второто основно нещо, което научих в гимназията, а именно да пия евтина българска водка и да не ми пука какъв точно е разредителят, дори и той да е бира.

Така и така стана дума за балове и се присетих, че рядко си позволявам да го цитирам, но когато е прав, е прав. Той е прав дори когато седи пред парламента. Говоря за самият Слави Трифонов, който още преди да почне да прави референдуми, описа цялостната обстановка в страната със закачливото: „Всеки ден е бал … съм му майката.“. Иначе хронологчно погледнато, ежедневие, изпъстрено с абитуриентски балове, е изконна мечта за българския шоу бизнес още от времето на

„Ъпсурт“, които завиждаха на някакъв неизвестен лирически герой, че всеки ден му е абитуриентски бал, а те от февруари не били пипали, завалийките.

Последното не е толкова лошо, като се замислиш, защото, ако много пипаш, накрая може и да вземеш да пипнеш нещо.

Няма какво да се лъжем, откакто свят светува, по баловете важи в пълна степен правилото, че парата прави играта, а тази година хитът са поп принцесите на България, Гери-Никол и Дара. Трите завършват 12 клас и цялата страна се вълнува как са облечени на този специален ден. Аз, честно казано, се вълнувам повече от това, как са съблечени, но за тази тема си има други списания. Няма да крия, Дара ми е по-симпатична, даже направо си я харесвам. Не че и Гери-Никол ще я върна.

Аз по принцип не връщам, освен като пия уиски, но за жени, ако говорим, твърдо никоя не връщам, намирам го за невъзпитано.

В медиите описанията за бала на Дара са сравнително постни за сметка на коментарите отдолу, които се надпреварват да сравняват грима й със семенна течност… харесвам го това момиче, бе! Не така стоят нещата с Гери-Никол, чийто бал е едно клише. Титаните на журналистиката и свободното слово са изчислили, че роклята й е най-скъпата абитуриентска рокля в България въобще, а салонът, в който си е направила прическата, е най-добрият в цяла Варна и София включително. При положение че цялото действие се развива във Варна, за какво я намесват София изобщо, ама нали плащат за хвалебствия, решили са да пресолят манджата. По същата логика мога да добавя, че салонът е най-добрият не само във Варна и София, а и в Алтимир например и вероятно ще съм прав. Останалите родни медии се надпреварват да описват тоалета й като бижу, направено от дизайнерите на Дженифър Лопес и Ким Кардашиан. Зложелателни журналисти пък издават от кухнята, че малката принцеска щяла да бъде на събитието със 100 кила, което значи, че диетите явно не са дали необходимия резултат. Доста неуважително е да говорят така за нея, но тези, дръзнали да разгледат инстаграм страницата на р'ен'би дивата, знаят, че там, където режимите и природата са безсилни, фотошопът е всемогъщ. Това момиче пее за яки дупари, а после софтуерно си вталява краката… може би затова не я харесвам толкова, колкото пищното и естествено Даре.

В статии като тези за роклята на Гери-Никол мирише на пари, PR и повърхностно мислене, а моралът в тях вероятно си е прибрал дипломата по журналистика, чакайки по-добри времена. Толкова по темата.

В американските тийнейджърски комедии от моята младост промотираха правенето на секс за първи път точно на абитуриентския бал, сякаш плътските удоволствия преди 12 клас са забранени. #лафназаем В този дух в края на абитуриентската нощ заедно с дамата ми се усамотихме на дивана в хола й, докато майка й шаваше напред-назад из кухнята, пречейки ми да се съсредоточа. Очаквах, че всеки момент ще нахълта и ще ни хване. Дамата ми ме помоли изключително нежно и елегантно, с изразни средства, присъщи само на момиче, отгледано  и възпитано от възрастна английска гувернантка: „Мило, искаш ли да ме чукаш отзад!“. Стреснат й отвърнах: „Мило, ами майка ти?“… Милото каза: „Ами… тя не знам дали ще иска“.

Илийката от ЛОГО5 споделя 10 неща, които щеше да направи, ако беше жена.