За визуалния ренесанс на Двореца

S Architectural Team

Промяната се случва отвътре навън. Винаги. И след като преди близо две години Мирослав Боршош пое управлението на Двореца и започна бавно, но славно да връща културата в него, то с днешна дата нетърпеливо очакваме и резултатите от визуалния ренесанс на сградата, който се случва в момента.

Сигурно си видял впечатляващите визуални изображения по фасадата на НДК, които дават ясно да се разбере, че нещо се случва в същината на Двореца. „365 дни до началото“, или ако трябва да сме по-точни – близо половин година след старта на ремонтните дейности, които се заформиха в паметната сграда, ние решихме да надникнем зад завесите и да видим какво точно се случва там.

Преди да бъде застроен и облечен в мрамор, НДК е товарна железопътна гара за въглища. Строежът на Националния дворец на културата е завършен през 1981-а – тогава, когато България празнува 1300-годишнина от създаването си.

Поводът за трансформацията на НДК е така важното българско председателство на Съветана Евросъюза през 2018 г., а крайната цел е той да се превърне в най-модерния културен и конгресен център у нас. От януари до юни 2018 г. над 20 000 европейски делегати ще заседават в обновените пространства, като най-впечатляваща ще е промяната в зала 3, която ще бъде Пленарната зала на Съвета на ЕС в София и ще е по-функционална дори от тази в Брюксел.

Освен нея и прилежащите й пространства ремонтът обхваща още зала 2, зала 4, зала 6, зала 7, 8 и 9, вход А3 и А6, централното, източното и западното фоайе, фасадата, терасите и покрива. Очаква се да бъдат нанесени промени в информационната система на Двореца, да се поправят настилките и осветлението и да се почисти фасадата, което на практика не й се е случвало от 35 години, или с други думи от 1981-а – тогава, когато България празнува 1300-годишнина, а в чест на големия празник Людмила Живкова прерязва лентата на мечтаното място. Тя е негов идеолог и главният виновник десетки скулптури, релефи и стенописи днес да са скрити из коридори, стълбища и кабинети.

Сграда, строена по всички закони на соцреализма, С материали от великия Съветски съюз И с повече стомана от Айфеловата кула.

Върху фасадата грее бронзовото „Слънце“ на скулптора Георги Чапкънов, а признати майстори са оставили своя почерк върху най-мащабния проект от 80-те. Стенописите на Дечко Узунов и Светлин Русев, паната на Антон Дончев, завесата от хиляди метални плочки на проф. Димо Заимов, текстилът на световно­признатия Марин Върбанов, на когото се е възхищавал самият Пиер Карден, килимът на илюстраторката на кориците на библиотека „Галактика“ Текла Алексиева. И още… над 80 произведения, за които ти припомняме да се оглеждаш следващия път. Те ще останат там въпреки промяната!

НДК за София е като "Капана Фест" за Пловдив. Виж за какво говорим.