Диагноза – любов. Загазил си!
Ако и за теб любовта си е за освидетелстване – ето я и точната симптоматика
Пролет е. Птичките пеят, сливите цъфтят, а някои хора се чудят какво да правят. И понеже няма какво друго – съвсем логично решават да се обичат.
От онова психясалото, първоначално, летящо, абсолютно клинично и напълно алогично обичане. Ако се припознаваш по-долу. Честито!!! Здравата си го загазил.
Хващаш си нов мъж или принцеса и забравяш тотално за света. Пролет е. Вие рядко излизате от вселената на леглото си. Плюете костилки от череши по пода, дрехите са излишна подробност, а телефоните отдавна са забравени, както и всичките ви приятели. Не е нарочно. Не че не ги обичате – приятелите си, просто сте потопени в това розово екстази, което ви кара да се усмихвате тъпо, да ядете странни неща, да купувате цветя и да се чувствате като Бамби в еротично-анимационната версия. Когато не сте с обекта на желанията си, просто имате нужда да го чувствате наоколо. Опирате се на случайни мъже в трамвая, които използват неговия парфюм. Ако мъжете са сами – ви гледат изплашено, но мило. Ако са с жените си – в опасност сте. Казвате името на любимия си, дори на продавачката на вестници пред Кауфланд, съвсем неволно, което естествено е странно, защото – как се вмята Димитър в комбинация с един брой на „Ева“ и две кръстословици.
Атакувате всички яки песни в тубата с лек любовен или секси привкус, а у вас е нещо средно между цигански катун и детски лагер, след урагана „Катрина“.
Защото вие не чистите – влюбени сте, за бога! Не чистите, не оправяте легла, преобличате се подозрително често, продължавате да купувате цветя. Завъждате пчели – неизбежно е. Майка ви идва да ви види – притеснена е, когато я наричате Димитър. Вика лекар, екзорсист и леля ви Верка гледачката. Вие продължавате да сте влюбени. Започвате да пиете чай.
Приятелите ви се обаждат на полицията. И тя нищо не може да направи. Поръчват ви проститутки и свещеник. И те са безсилни, а отчето съмнително си тръгва с момичетата. Купувате си котка. Купувате й котка и розов телефон.
Брат ви се отрича от вас чрез държавен вестник. Семейството ви вече обмисля варианта за комуна в Испания.
Ако сте принцесата – приятелките ви пък обмислят жесток край на земния ви път, след като чуват името Димитър в отговор на всичко – от кога стана, до бременна съм, напълнях и Васко ми изневерява. Говорят с доктор Енчев да ви сложи цици. Мислят, че това ще ви накара да се осъзнаете, ще ви разведри и разсее. Слагате си цици – Димитър е очарован, приятелките ви никога повече не ви се обаждат. Вие вече нямате приятелки – влюбена сте. Не спите поради същата причина, изглеждате като Ким Бейсингър в „Девет седмици и половина“, ходите на работа умопомрачително секси облечена, не слагате сутиен и се хилите тъпо или отговаряте с дрезгав, сластен глас. Шефът ви е в шок. Уволнена сте, но пък имате Димитър и това ви кара да сте щастлива, макар и вече бедна. Гледате заедно „Девет седмици и половина“. Струва ви се, че ще живеете вечно. И живеете поне до идването на съдия-изпълнител, след като съвсем сте забравила, че този апартамент е на кредит и има вноски за плащане. Та вие сте забравила, че имате жилище като цяло, защото прекарвате дни и нощи, които се сливат в Димитър. И с Димитър сякаш се сливате, макар банката да твърди, че тотално се оливате.
От първоначалния етап минават няколко седмици, после месеци, а после се осъзнавате на втората година. Нямате приятели – онези, дето си тръгнаха след циците, не са се върнали.
Димитър се оказва бавно, но сигурно егоистичен задник, а принцесата от неговите мечти всъщност е доста кисела.
Той не изхвърля боклука, вие си оставяте женските неща навсякъде. Не сте влюбени вече. Подозрително често се виждате с майка си – това е сигурен знак, че животът ви пропада тотално надолу. Ако я каните да спи у вас в компания на трите ви останали женски дружки и леля ви Пепи, вместо да си легнете до Митко – несъмнено сте се излекували и всички си отдъхват. Поне до следващата драма, тоест обичане. Ако сте гледали горния филм или пък не – помислете следващия път, преди да скочите с главата надолу в пролетната лудост/любов. Или пък не мислете – за вас е супер усещането, а за всички нас е доста забавно. За доктор Радева също. Пролет е.
Искаме се винаги по тъмно… А диагнозата каква е?