Всичко трябва да идва отвътре

Формулата за щастие е проста, нали? Спирате с тревожните мисли и стреса, правите неща, които ви правят щастливи и готово. Щастието започва да блести. Но дори и миг поглед към слънцето може да ни заслепи. И изведнъж излиза, че не е толкова лесно. Затова помнете, че щастието идва от вътре, то започва с нас, то е избор.

Хората си мислят, че не са щастливи, и точно затова не са.

За разлика от задачите, които имат няколко варианта за решение, има само една формула за щастие и тя се крие в промяната на мисловния ни модел. Нашите мисли определят колко щастливи сме и дали сме изобщо.

Щастието няма нищо общо с това, което става около нас, а с това, как реагираме на случващото се. Щастието не идва, докато спим, нито чука самό на вратата ни. То не е мистичен герой. То е в способността да чуем тишината и в усещането за движение, докато стоим на едно място. Но понеже в истинския живот се случват истински неща, ние твърде често не го виждаме, защото смятаме, че не съществува, понеже не можеш да го видиш, пипнеш или вдишаш. В истинския живот усещаш стреса на работа, чуваш кавгите в семейството, носиш тежестта от негативните си мисли, недоспиването и тревожността…

Знайте едно – трябва да спрете, преди тялото ви да ви принуди за това. Постойте на едно място. Не гонете метрото. Вместо това си поемете въздух. Някъде между дините, с които балансирате, трябва да осъзнаете, че силата да бъдете щастливи е във вас, не в тях – нещата, които правите, са ваш израз, екран, върху който прожектирате своята персоналност.

Пътят, по който върви щастието, е еднопосочен, отвътре навън.

Затова не правете опити да обърнете енергията с надеждата, че активностите ще ви донесат това, което нямате.

Ако не сте щастливи, не се затрупвайте с манипулативни дейности. „Който купува излишното, често продава насъщното.“ (турска поговорка) Няма да излъжете щастието, а само себе си. Истината е, че ангажирате времето си, за да не забелязвате липсата му. Нещастни сте, защото сте твърде заети да го забележите.

В живота ни сме обсебени от времето, от желанието да правим нещо във всяка една секунда, да не спираме да се движим, да не забавяме инерцията, която сме набрали.

Всичко това звучи като проява на нетърпеливост, но всъщност е вкопаване на краката ни в пясъка, докато вълните следват своя танц.

Превърнали сме се в роботи и сме забравили как да бъдем човечни. Докато времето не изтече. Докато не останем без такова за себе си и за хората и нещата, които обичаме. Понякога трябва да спреш да преследваш щастието и просто да бъдеш щастлив.

Крайно време е да бъдем щастливи.