Нещата от живота

Каква продукция се роди от приказката от 1740 година

От „Дисни“ продължават с адаптациите на всяка една от техните анимационни класики, пресъздавайки ги в игрални версии и един специален филм за много от днешните 20-30-годишни вече пораснали деца ще излезе на екран този уикенд. Водена от носталгията, публиката без съмнение ще изпълни кинозалите, за да се потопи отново в магията на „приказката стара, колкото времето“.

След безспорния успех на миналогодишния „Книга за джунглата“ наред е един от най-обичаните филми на малки и големи „Красавицата и Звяра“. Едва ли някой не е запознат с историята на красивото момиче от малко селце, в което никак не се вписва, само защото обича да чете книги и мечтае за истинска любов. Любов, която ще срещне на най-необичайното място в лицето на още по-необичаен омагьосан принц, преобразен в ужасен звяр от вълшебница, с цел да научи простият урок, че истинската красота не е само външна, а се намира в душата на човек.

 „Красавицата и Звяра“ е класическа френска приказка от 1740 година, претворявана многократно през годините, но може би анимацията от 1991-ва, първият рисуван филм с номинация за „Оскар“ в категорията за най-добър филм, е тази, която стои над всички останали.

С цели 45 минути повече от предшественика си, игралната адаптация, в която са добавени нови песни и сюжетни нишки, времето от над 2 часа минава неусетно.

Историята преповтаря всички значими моменти, познати ни от анимацията. И макар действието да се развива във Франция, актьорите са почти изцяло от Великобритания и САЩ, но пък са удар в десетката. Филмът е пълен с великолепни изпълнения, в частност от Ема Уотсън, която влиза в ролята на Бел. Сравнявана със своята героиня освен по красота и любовта си към книгите, двете са силни млади дами, които безстрашно отстояват своите позиции и възгледи за света. Големият въпрос обаче е дали Звяра е същият чаровник, когото заобичахме от рисуваната версия. Посредством технологията motion-capture движенията и мимиките на актьора Дан Стивънс са пресъздадени до най-малкия детайл и това спасява образа, тъй като от промените във външния му вид имаме една по-човекоподобна версия, а  животинската напомня по-скоро на козел, отколкото на лъв, както е в анимацията. Антагонистът във филма, самовлюбеният Гастон (Люк Евънс), нахалният кандидат-съпруг за ръката на Бел, тук е доста по-жесток и безскрупулен тип, което придава на образа един по-мрачен нюанс и ни кара да го ненавиждаме още повече.

Всички обитатели на омагьосания замък, превърнали се в част от интериора му, са отново в пълен състав, като има и нови попълнения като клавира Каденца (Стaнли Тучи). Естествено актьорите използват предимно гласовете си през по-голямата част от филма, но се справят на висота с вокалните изпълнения. Мечтаещите отново да са хора – свещникът Люмиер (Юън Макгрегър), часовникът Когсуърт (Сър Иън Маккелън), чайникът г-жа Потс (Ема Томпсън), чашката Чип са главните заговорници в романса между нетрадиционната двойка и постепенно успяват да направят така, че Бел и Звяра да се преоткрият и влюбят един в друг, което да доведе до разваляне на проклятието.

Едно от първите условия, които режисьорът Бил Кондън („Мечтателки”) е поставил пред продуцентите, е филмът да бъде мюзикъл, както е в оригинала. И как може да не се съгласиш, след като голяма част от магията на анимацията са именно музиката и песните, създадени от композитора Алън Менкен и текстописеца Хауърд Ашман, спечелили два „Оскара“ за работата си по рисуваната версия. Освен познатите ни изпълнения на Be our guest и Beauty and the Beast, които са може би най-силните моменти във филма, Звяра също получава своя песен (Еvermore), която  допринася за изграждането на образа му и личната драма, която изживява, след като е открил и изгубил истинската любов в лицето на Бел.

Покрай премиерата на новата адаптация се вдигна шум заради обявяването, че ще бъде представен първият гей герой във филм на „Дисни“, в лицето на сподвижника на Гастон, пълничкия Лефу (Джош Гад).

Иронията е в това, че в истинския живот ролите са разменени и именно мачото Люк Евънс е предпочел да споделя любовта си с представители на силния пол до себе си. Честно казано обаче, сексуалните влечения по никакъв начин не са дразнещи и дори не са развити дотолкова, че да имат някакъв по-сериозен ефект от чисто комичен и забавен такъв.

26 години са изминали от премиерата на анимацията, в която всички се влюбихме, но не бихме казали, че тя е остаряла и изгубила от магията си, може би с изключение на стила на рисуване, ала всичко останало е перфектно. Та беше ли необходимо да се създава подобен филм с изключение на  чисто финансовото облагодетелстване, което без съмнение ще донесе солидни приходи за „Дисни”. Може би не, но когато има такава вечна история, която да буди у нас най-топли и истински чувства и емоции, тя заслужава да бъде разказвана отново и отново. Да, филмът не рискува да бъде малко по-различен и да надгради солидната основа, поставена от предшественика си, и със сигурност това е правилното решение, защото, когато си създал шедьовър, е много трудно да го надминеш. Дали заради носталгията или заради качествата на филма „Красавицата и Звяра“ от 2017-а е достойна адаптация на любимата класическа анимация, в която любовта отново побеждава.  Стокхолмски синдром или истинска любов, това е без значение. Класиката е жива. Насладете й се!

Виж победителите от играта с невероятните подаръци от филма. Дали не си ти?