Сняг през януари, само Гришо работи в петък и още страсти след Нова година

Новата година ме връхлетя и помете тежко със силата на цунами с етилов състав, разредено с плодов сок. Часовникът току-що беше възвестил новото начало и в буцата ми заседна едно гърло, всъщност тъкмо обратното. В гърлото ми заседна една буца, която можеше да бъде поместена от там единствено с 200 до 300 г водка. Речта на президента ме докосна, но не колкото химнът ни. По дяволите, сигурен съм, че даже и чуждите спортисти и делегации плачат на „Мила родино“!

Час по-късно вече имах други проблеми.

Отчупвах си от баницата с късмети, когато със съжаление установих, че съм разочарован от тривиалните пожелания в нея. Дори парламентарните избори от 1962 г. бяха по-вълнуващи.

Амбицирах се като Слави Трифонов  и реших да прекратя тази агония, докато всички зяпаха артилерийски залпове от терасата. Десет минути по-късно след творчески напън, от който се пукат язви, съм по-мокър и от Бабатунде Аденидже (жив и здрав да си, приятелю) след черно парти в Маскара. Въобще не е толкова лесно. Какво да пожелаеш на приятелите си, което хем да е практично, хем оригинално? За тези с кратките имена има дълбоко лични  пожелания като Пико за Кико, Бира за Мира, Пиво за Иво и Ракия за Илия. Тия са от лесните. В бързината действам и измислям на прима виста и ариведерчи останалите:

Ще ти се доходи по голяма нужда, край езерото в Дружба
Спри да млатиш на жена си шамари, а купи й червено ферари
Ще полееш килима в новия си дом, с бутилка евтин ром
На тебе пада се парата, а на жена ти да й бъркат под полата

Гаджето на моя приятел Миро случайно ме вижда и пита кво правя. Обяснявам й възпитано набързо, докато вътрешно й тегля една майна, а тя решава да се включи с нещо за нейния: Предлагай бързо брак, да не счупиш скоро крак… Стана ми мъчно за човека, честно.

В следващите изнизали се бързо като тествана анална броеница седмици стигнах до важни заключения. Убедих се, че ако тая държава не я съсипят Бойко или комунистите, то ще го направят хипстърите. Въпреки това съм толерантен, уважавам всяка една форма на творческа дейност. С тази нагласа открих Стругаре. В него има нещо. Толкова е дразнещ, че чак ти се иска да си го пуснеш пак или поне да го пуснеш на приятел. Абе, с две думи, Стругаре е Джорджано на стероиди! Възприех образа на Троянко от негово популярно стихотворение за толкова близък, че сигурно в някой предишен или дори настоящ живот сме били баджанаци.

Този месец се случиха някои шокиращи неща. Валя сняг като за начало.

Човек като мен, израснал край тропическите брегове на Антигуа и Барбуда, пил домашен ром с губернатор Луиз Лейк-Так, не можа да повярва, че в България през януари е възможно да вали сняг.

Още по-шокиращо беше завръщането на новия стар народен любимец Гришо. Аз отдавна предрекох, че нещо ще бъде кръстено в негова чест, само че моите пожелания стигнаха  до метростанция Григор Димитров, не до цял град, каквито брожения тръгнаха. Беше епичен ден, а фейсбук гърмеше с позиви като

Този петък Гришо е единственият българин, който работи!

и логичният въпрос „Мачовете на Гришо ще се отработват ли?“. В бакалиите продавачки и клиенти обсъждаха форхенда на Федерер и ретура на Надал, а бабите бързаха с внучетата, за да гледат финала на Australian open. Българите сме такива, разбираме от всичко по малко, но от нищо повече. Освен това, когато Гришо бие Нишикори и е*е Никол, е*е цяла България, а когато пада и чупи ракети, не е българин, а леке и надувка с американски акцент. Толкова го заобичахме отново, че някак пропуснахме как в същия ден, в който загуби от Надал, Влади Илиев спечели злато в биатлона, а трети в състезанието завърши друг българин Красимир Анев, за който това бе втори медал за една седмица.

Изтичат и последните дни на януари. Седя си на балкона с уиски Raddy, а из въздуха се носят никотиновата кашлица на някакъв бездомник и сръбски парчета в изпълнение на Валери Божинов. Не бързайте да го съдите, това би била фундаментална атрибутивна грешка! Телефонът ми звъни. Миро е.

Каза, че е паднал лошо на леда, но иначе е добре. Тц-тц тва жената, като се амбицира е страшно нещо.

Казах му да предлага, тая зима ще е дълга, кой знае, може пак да падне. Играта ще му разкаже тая, а здравето си му е най-важно. Той обаче не ме послуша и сгреши. #лафназаем Обеси се в галерията за съвременно изкуство… минаха две седмици, преди да го свалят от там. Някой го е взел за инсталация.

След Нова година е времето, в което пишем умилиелно писмо до черния ни дроб. Виж едно примерно тук.