Няма нищо, което да е на по-правилно място, от края на всяко нещо

Знаете ли кога се разбира каква е връзката ви с някого?

Когато свърши.

Не говоря само за интимните връзки, а за отношенията между хората изобщо.

Да започнем от началото. Запознавате се с някого, той/тя ви допада и изпитвате желание да го/я опознаете повече. Сприятелявате се или пък привличането ви преминава в любовна авантюра. Започвате да се сближавате още повече…

Виж повече: Гласувай за любимите си филми и сериали и спечели нов телевизор

Не знам как е при вас, но и аз, като Дж. Б. Шоу, „колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните“, затова се старая в отношенията си да оставям емоционален луфт от двустранна неизвестност. (Нещо като по-интензивно ниво на максимата винаги да си вършите работата в тоалетната на затворена врата.) С всеки количеството несподеленост е различно, разбира се. Ще си послужа с много дървено сравнение, но за мен това разстояние е като правилото за технологичната фуга при реденето на паркет – трябва да се остави, за да се движат дъските свободно и да не се деформират.

Д. Дамянов го е написал много по-добре:

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но за това пък близкото погубва!

И когато се случи това „близкото“ да ви погуби, тогава изплуват на повърхността всички онези недъзи на притежателния модус, в който сте гуляли по време на въпросната връзка.

И не само това, което следва, ще вдигне завесата пред истинската сцена, а самият край, начинът, по който го поставяте, е поантата на човешките взаимоотношения. По време на края проличават уважението, силата за съхранение на нараненото достойнство, емпатията един към друг или липсата на всичко това.

А след като поставите точката, дали ще се поздравите на улицата при случайна среща, или ще извърнете глава, дали ще продължавате да имате контакт, или ще взривите моста, не зависи от причините и повода за раздялата. Послевръзката се определя само от вашите настроения преди вдигането на завесата и тогава те проблясват най-ярко, озарени от прожекторите. И не е като да не сте били наясно с тях – с вашите и с тези на партньора ви в представлението. Просто сега я няма необходимостта от компромиси, която да ги замъглява.

Има едно изключение – ако сте били лицемери във връзката, краят й няма да ви промени, само ще ви озлоби повече. Защото човек разбира, че е обичал истински, когато тази любов го е променила.

И отново – имам предвид всяка любов.

Но не се страхувайте, ако въпросният край дойде твърде скоро според вас. Всяко нещо се случва точно когато трябва. И не се захващайте за нищо с мисълта за това, как ще приключи незапочнатото. Ако отидете предубедени на театър, твърде вероятно е постановката да не ви хареса. Всичко е в ръцете на актьорите, но не забравяйте, че в този театър участвате вие. А за да разберете как и кога ще свърши, трябва да дадете всичко от себе си. Знайте, че истинските ви партньори ще останат на сцената до самия край.

Кога ти трябва резервен вариант – за краен случай? 

Търсиш вдъхновение? Открий го в нашия инстаграм 

Очаквай още изненади в нашия youtube канал!