10 неща, които побъркват в градския транспорт

Има неща, които те дразнят. И има неща, които те дразнят още повече. И голяма част от тях се локализират между студените, бездушни стени на градския транспорт. Сякаш всеки ден цели орди, организирани от някой зъл гений, се вливат в тълпите на метрото, автобусите и трамваите с единствената цел да дразнят, ядосват и вбесяват. За да имаш огромното желание най-накрая просто да си измъкнеш ръката и да ги замеряш с нея. Ето и внимателно подбран списък на 10-те неща, които могат да побъркат всеки самоуважаващ се хейтър.

Говоренето високо по телефона
Не ни интересува, че Илийката най-сетне е сменил казанчето в тоалетната. Не ни интересува, че така и не можеш да намериш любовта, а шефът ти се е развикал заради късата ти пола. Заплатите имат едно определено качество – да закъсняват. Затова няма нужда да го чува и машинистът. Нямаме нужда от стресиран машинист. Обратно на това, което „говорещите високо по телефона” смятат, но

наистина успяваме да ги чуем доста добре.  Да,  всички. И да, всички се дразнят.

Бъбривецът
Още е твърде, твърде рано. Не си убеден, че въобще е трябвало да ставаш от леглото. Тогава срещу теб сяда онзи сладък, винаги толкова ведър бъбривец, който си умира да обсъди с теб лошото време, високите сметки за ток и грипа. Усмивката през зъби и откъслечните „да” и „не” сякаш въобще не помагат, а в същото време се чудиш дали ще изглежда много странно, ако просто се претърколиш и свиеш под седалката. 

Гладникът
Знаем, че понякога просто няма как. На всички ни се е случвало – от време на време – някое и друго геврече или да си доядем баничката. Но да нагъваш пържено пиле и картофки преди 10 часа сутринта е истинско мъчение, на което биха завидели и от Светата инквизиция. Особено ако се налага да стоиш зад този човек 40 минути, още не си пил кафе, а вече усещаш, че си озверял от глад.

Техно маниакът
Седиш си там спокойно, гледаш си през прозореца и обмисляш накъде отива светът, когато изведнъж… „туп-туп-туп-тупца“. Огромните слушалки, придружаващи някаква глава, застават точно пред теб.

И вече не можеш да мислиш за нищо друго освен за това „туп-туп-туп- тупца”,

идващо от клатещото се напред-назад тяло пред теб, със странна татуировка на врата.

ВИП персони 
„Извинете, може ли да седна тук”? Тя е съсухрена, симпатична бабичка, потропваща с бастунче. И изведнъж всички седящи намират нещо изключително интересно на пода, което да зяпат. В една и съща минута. Какво съвпадение, нали?

Боклукчията
От време на време не е лоша идея да изхвърлиш от джобовете си хартийките от бургера, който си хапнал преди седмица, стари билетчета, кърпички със сополи и някоя и друга бутилка бира. Все пак не знам дали знаете, но има специално място в Градския транспорт, където можете да изхвърлите всичко. Подът се отваря, боклуците падат долу, където малки джуджета ги рециклират и превръщат в цветя. Не, всъщност – няма. И не може да си изхвърляш просто така боклуците в автобуса.

Статуята
„Може ли? Може ли да сляза?

Може ли… Извинете… Ще слизате ли?” Но тя не помръдва. Стои си там,

гледа изключително важни неща в телефона си, изпраща емотиконки сърца и се усмихва загадъчно. Да, разбира се – няма проблем да си изпусна спирката заради важните съобщения, които изпращаш.

Сополивия
Мисля, че още в Древна Гърция античният философ се е качил на една висока скала и се е провикнал: „Не бърши сополите си с ръката, с която се хващаш за дръжкатаааа!”.

Ах, тези палави, палави уши
Когато бръкнеш в пръстче в ухото, за да го почистиш и почешеш – наистина ли мислиш, че никой не те вижда?

Багажът
Да, знаем, че е имало жестоки промоции в магазина и просто е било задължително да се запасиш за две десетилетия напред с извара и кайма, защото, разбира се, идва Краят на света и всички ще Омрем.

Но защо и как успяваш с две торби да се завъртиш пет пъти и да удариш 10 човека,

а след това със скоростта на гладен кениец да се затичаш към най-далечната седалка и да разположиш багажа си на още две? Ето това е мистерията на градския транспорт!

И като стана въпрос за градски транспорт, предлагаме ти да разгледаш и 10-те типа гардски номади.