Преди да кажеш дори една лоша дума, помни, че колегите са такива, каквито си ги направиш ти

Не срещам често хора, които искрено обичат работата си 24/7, но се опитвам да се обграждам с такива, които въпреки тежките работни дни знаят какво правят точно там, където са, и през по-голяма част от времето вършат задълженията си с удоволствие. Попадала съм на какви ли не разговори, текстове и коментари за положението с взаимоотношенията на работното място. Каква джунгла може да е в офиса, скандалите и клюки всеки ден пъплят, а в един момент дори стените имат уши, с които чуват само за това, как си се издънил, за да разкажат на всеки.

Забелязвам, че по-щастливи и усмихнати са хората, които, отивайки на работа, не очакват да се сблъскат с врагове, а с приятели.

Дори в седмиците, когато работата е смазваща, мотивацията ти остава това, че не може да предадеш екипа си, че трябва да им помогнеш, защото, каквито и да са те, колкото и да те дразнят понякога, са си твоите хора. Когато имаш драма и не можеш да се свържеш с най-близката си приятелка, работеща в другия край на света, познай кой първи вижда киселата ти физиономия. Човекът, който стои отстрани близо до теб. Същият, който първи ще може да изслуша проблема ти в обедната почивка и ще се опита да помогне, да те разсмее, за да те успокои.

Същият, който сутрин след парти ще знае дали да ти донесе едно топло лате и да не ти говори първите няколко часа от деня, за да се справиш с гласовете в главата си.

Колегите са истинско богатство, когато си пасвате, защото те забелязват стила ти на работа, първичните емоции, какво харесваш и не понасяш, с какво се гордееш и какво би скрил.

Обедните почивки са това вдишване през работния ден, когато невидимо, но постепенно и устойчиво се свързваш с всеки от по-общителните си колеги. Така и не разбрах защо хората превръщат работното си място в клетка и зверилник, където да се изнервят и да се чудят с кого да се заяждат.

Много семейства и приятели предпочитат да не работят в един и същи отдел, защото започват да възникват спорове, конфликти и проблеми заради работни обстоятелства и ситуации. Това са хора, с които сте близки от години и въпреки това се карате, а представяш ли си колко истинско е едно приятелство, което тепърва възниква в работна среда? Колко е полезно за теб това, как си вършиш работата, и настроението, с което се прибираш вкъщи след това.

Най-доброто работно място е там, където си вършиш работата наистина добре, но освен това където намираш нови приятели, където имаш смелостта да споделиш идеите си за подобряване на работния процес, без да те погледнат с насмешка, защото те уважават и като колега, и като личност. Не само в интимната сфера, а и в работната трябва да сме себе си и за това помагат точно тези колеги, които са човечни и правят нас самите такива. Няма да премълчат грешките ти, но няма да ти натякват прекалено, ще ти помогнат, ако не се справяш, без да се цупят с часове, че трябва да вършат и твоите задължения. Ще го направят, защото знаят, че ти ще се реваншираш след това. Без „мечешки услуги“, а едни тласък в това да се научиш по-добре.

Най-сплотените екипи са тези, при които всеки един знае къде е слабото и силното място на другия.

Приел го е точно такъв, какъвто е, и това са далеч по-плодотворни отношения от тези, при които само нападаш с убеждението, че стресът ще помогне да се свършат по-добре поставените задачи. Нямаме ли достатъчно проблеми в живота си, за да пораждаме конфликти, които да ни тормозят всеки работен ден от понеделник до петък? Някак не мога да повярвам, че може да има неразрешим спор, а все си мисля, че инатът при хората понякога е в повече. Затова, преди да кажеш дори една лоша дума, помни, че колегата е безценен. В различните часове на деня той може да е приятел, брат, сестра, психиатър и партньор, с който… не е задължително да си лягаш, разбира се.

Ако пък приятелството в твоя офис не е фактор, узнай как да оцелееш с 10 златни правила.