Топ 10 музикални made-in-BG, с които да се изфукаме пред света
Рут Колева за парчетата, които красят изминалата година
Тази година бе изключително динамична в музикално и обществено естество. Света напуснаха едни от най-големите артисти, като започнем с Дейвид Бауи, Глен Фрей, Phife Dawg, минем през Принс и енигматичния Ленард Коен и стигнем до един от кралете на попа – Джордж Майкъл. Ако сте пропуснали част от #RIP постовете за някой от гореспоменатите артисти, то явно не влизате във фейсбук достатъчно често. (Което впрочем е доста здравословно.)
Накратко: проклятието тръгна със смъртта на Леми от „Моторхед“ точно преди година и целокупно се надяваме то да приключи с тази на Джордж Майкъл, щото много ни дойде.
На фона на всички драматични събития през 2016-а в България музикалното разнообразие не направи бум, но пък се появиха неща, които успяха да ни стоплят, вдъхновят и да ни дадат надежда, че все пак не живеем напълно изолирани в балон, където съществуват само пошлост и безвкусие. On the upside, поне се позабавлявахме на доста големи фейлове.
Така де, неизбежно 2016-а си отива, а в ретроспекция можем само да се огледаме в емоциите, които тя ни донесе. Позитивни и негативни.
Boyan №10
Научих за Боян през EP-то на Дороти Такева от миналата година. Любимото ми парче от това EP е дело на Боян – Born Leader.
За Боян пишат едни от най-големите блогове за музика в Европа и, разбира се – има защо. Музиката му комбинира супер счупени ритми, красиви бленди, иновативни композиции и страхотно свирене. Боян е от тези продуценти, за които съвсем скоро из софийските дебри ще си шепнем „Ей, знаеш ли, че този е българин?“.
Оратница № 9
Не е случайно, че „Оратница“ са една от най-успешните български групи в световен мащаб. Комбинацията от фолклор, креативни мелодии, диджериду и визуално identity са малка част от съставките в тяхната рецепта за успех.
Познавам част от тях от много години, с едни сме били заедно в група, с други в рап крюта, но тяхното развитие и успех ме карат да се гордея буквално, че съм българка.
След издаването на албума им Folktron през 2015-а нямам търпение да видя как покоряват следващото стъпало в световната сцена на world музиката.
Жлъч № 8
За Жлъч писах подробно, накратко – това е новият и адекватен хип-хоп от родната сцена. Музикално, красиво, поетично и добре продуцирано. В музиката на Жлъч има стил и вкус и липсва типичното рапърско „огорчение“ и неприязън, даже напротив – думите се леят с лекота. Освен това Жлъч пее като бог. Точка.
Dayo №7
Roof Top Sessions
DAYO са една от тези банди, които на първо слушане си мислиш, че са израснали из дворовете на Loz Feliz в LA. Еми, не. Тази широкоспектърна група, събираща едни от най-добрите музиканти в България, е здраво стъпила на хип-хоп/електронната сцена и няма еквивалент на нашите географски ширини. J Dilla, Flying Lotus и D’angelo са малка част от влиянията, минали през звуците на DAYO. Разведряващо е да слушаш музика, в която няма вокалист, а тромбон като lead инструмент.
Чакаме още музика от тях, а защо не и цял албум? 2017-а е пред нас.
Hayes & Y – Special (Official Video) № 6
Hayes & Y са ми новата любима българска банда. Не само защото са супер талантливи и иновативни, а и защото са от тия хора, които се борят здраво да успеят. Отдавна твърдя, че освен талант в тоя бизнес трябва да си и прагматичен и да имаш нюх. Доколкото знам, в момента живеят в Англия и здраво им стискам палци нещата да се получат.
В музиката на Hayes & Y се чува от тоя готиния алтърнатив рок, който в България още не владеем напълно. Комбинацията с леко диско/80‘s елементи е супер тренд в момента, така че те определено са в правилната посока. Нямам търпение да чуя новото им EP, което излиза на 12 януари с промо в Терминал 1.
Клипът на Special е дело на Добрин Кашавелов и Адриана Герасимова, които познавам от когато снимаха първия си клип. Еми, добри са, мамка му. Браво.
Dead Man's Hat – After Midnight № 5
Има нещо много секси в женските банди. Комбинацията от фолк, инди, дрезгавия глас на Ража и виолончелото на Илиана ме пренасят някъде из безкрайността на аризонските пътища. Музиката носи носталгия и меланхолия, която ме притиска в гръдния кош и ме кара да си спомня за дълбоко заровени, тъжни моменти. С една дума – магия.
Бяхме в един апартамент в Бруклин, когато операторът Александър Станишев ми показа демо на видеото. Няма защо да го описвам с думи – вижте го.
Клип, дело на Мартин Илиев с оператор Александър Станишев, които абе – меко казано, са се справили.
JEREMY? – King Kong № 4
Ако някой ми каже, че 2016-а не е годината на Jeremy?, ще го обявя за абсолютен балък. Тази година Jeremy издадоха дебютния си албум, който е, меко казано, изключителен. Освен това бяха на първото си европейско турне, подгряваха Queen в 3 големи европейски града и успяха да вдигнатвисоко летвата на музикалното и артистичното си ниво.
Тия момчета ги познавам още от когато Jeremy? май не беше официално група и в рамките на 2 години те буквално skyrocketed пред очите ми.
Знам, че за 2017-а подготвят доста големи неща и нямам търпение да ги чуя.
THE EXPORT
2016-а бе и годината, в която и ние дадохме нещо на света.
Mikhael Paskalev № 3
Михаел Паскалев е абстрактен, актуален, интересен, визуален. На 29, а вече има песни в топ 5 в чартовете в скандинавските държави. (Това само по себе си за мен е еквивалентно на Грами, предвид факта, че 90% от хитовете по света се създават там.)
Ако някой български промоутър не го докара тук за голям концерт през 2017-а, ще ви обявя всичките за страшни аматьори. Заклевам се.
Освен това този клип (по-горе) е сниман и в България. Поздравления на Виктор Иванов за участието в него.
Kan Wakan №2
Каквото и да кажа за Kan Wakan, ще е малко може би защото чувствам музиката му прекалено близка до себе си.
Имам великата възможност да работя с Георги Линев като продуцент на албума ми, което е едно от най-великите, трудни и вдъхновяващи преживявания. Смятам и за двама ни.
Музиката му е феерия от емоции, меланхолия, експерименти и красиви комбинации от нетипични елементи и звуци. Георги има уникалната способност да чува нещата в завършек, а това му дава едно голямо и стабилно предимство.
Няма смисъл да влизам в подробности от биографията му, но тя е драматична и зашеметяваща. Като музиката му.
Ако не сте успели да го видите на живо на един от концертите му в София тази година, то обезателно го направете другата пролет, когато излиза новият албум на групата. А той, драги – е нещо велико.
….THE
KING– K!NK №1
Толкова много неща искам да напиша за Кинк, но почти не виждам смисъл. Човекът бе отличен за втора поредна година с първата позиция в топ листата на resident advisor, за бога.
Кинк пътува из целия свят, не спира да твори, да иновира и да създава. А и да ви кажа абсолютно честно, аз по-голям пич не познавам. Може би има и някаква божествена частица, която не го сваля от вълната на успеха – именно защото е толкова благ човек. А повярвайте ми, това има значение.
За безспорния му талант и невероятната музика, аз само искам да му благодаря, защото той прославя България повече от всеки друг по света. Гледах го тази година за малко на един огромен фестивал в Холандия. Това чувство може да се сравнява само с САЩ ‘94. Не се шегувам.
Тук е моментът да кажа, че през 2017-а очакваме нещо много голямо не само от него, но и от невероятната Rachel Row. Усещам, че това ще е тяхната година.
2017 Watch Out For:
Krekhaus Jam
Вокалистът Георги има нещо, което съм виждала само у тези, най-големите. Магнетизъм.
Smallman & Ivan Shopov
Те точно представиха новия си албум заедно с Иван Шопов, който е прекрасен. Микс от етно, електроника, рок и дълбоки вокали. Освен това artwork-ът на албума е фантастичен.
Ivo Dimchev
Който не знае кой е Иво Димчев, определено има сериозен пропуск на културно ниво. Освен невероятен contemporary artist, който не спира да представя изкуството си в най-престижните зали по целия свят, Иво Димчев е и невероятен певец и автор. Музиката му е тъжна и искрена, а красивият акомпанимент от чело и пиано, я правят още по-дълбока. Несъмнено чакаме още много от него през 2017-та.
Apeman
Мистична група, говори се, че част от Gravity Co са там, тази година само ни загатнаха какво им предстои през следващата.
Нямам търпение да видя тяхното развитие през идната година.
Last but not least
А ето какво ни взе 2016-та, което трудно някой ще ни върне.
редакторите
