Нещата от живота

Защо „годеник“ и „годеж“ излязоха от мода

Моето сгодяване през не така далечната 2014 г. се случи по-скоро на шега една вечер на морето. Никой не е ходил да ми иска ръката от баща ми, не сме събирали цялата си рода в изискан ресторант по повод нашия годеж, не съм имала и огромен диамант на пръста. Въпреки тоталното ни неспазване на „правилата“, няколко месеца след предложението за брак бях омъжена. Днес съм особено щастлива, че великият ни годеж продължи едва няколко месеца, за да не ми се налага да представям мъжа си като „моят годеник“ и да разказвам за натоварения си сватбен график.

Да, определено ми беше некомфортно да си служа с вече архаичните „годеник“ и „годеж“ и съвсем не съм единствената. Все пак, сгодяването в днешни дни няма нищо общо с обичаите преди, когато на него са се канели много гости, приготвяла се е огромна софра, играли са се хора. Като годежен дар жената получавала китка, увита от „сватбено цвете” и завързана с червен конец против уроки. Добавяли са и наниз монети, а пък родителите на жениха са били отговорни за запоя – носели сабъклици с вино и ракия. След това традицията е повелявала булката да се “откупува”, подготвял се е и „чеиз“. Оттогава, до самата сватба, жената е трябвало да носи годенишкия си наниз и празнични дрехи, дори когато работи на полето.

Ясно е, че традициите вече не са това, което бяха. Ето защо много хора избягват да представят своите избраници като „годеници“. Защото звучи остаряло и същевременно твърде претенциозно. Защото, докато произнасяш думите, ти се струва, че носиш корсет, кринолин и ветрило, а човекът до теб е с огромно бомбе и монокъл. И не само това. Иска ти се да не повдигаш темата, защото тя неминуемо води до ужасно дългата история за това как той ти е предложил. Трябва да разказваш за величествения момент безброй пъти, не само пред най-добрата ти приятелка, а често и пред многолюдна публика, сред която има и напълно непознати за теб хора. Нежелани, но неизбежни са репликите тип „Падна ли на колене?“, „Какво точно ти каза?“, „А ти какво, разплака ли се?“ и дежурното „О-о-о-о, колко романтично“.

Всъщност, направо сте длъжни да разкажете случката така, че да е била трогателна и запомняща се за няколко живота напред. Дори далеч да не е било така.

В ушите на необвързаните обявлението, че сте сгодени, също не звучи много добре. Не всеки иска да му се напомня, че все още не е открил сродната си душа. Още повече, на хората не им се иска да цъкат и ахкат над постоянно протегнатата ви лява ръка, на която лъщи някакъв скъп или не чак толкова камък. Вярно е, че щастието от бъдещото бракуване трябва да бъде споделяно, но е желателно да се ограничите до най-близките си. Не натрапвайте безоблачната си връзка, нито пък високия си социален статус, няма нужда. Нито пък на вас е необходимо да се натоварвате да цитирате безкрайния си списък от задачи по сватбата всеки път, когато получите въпроса „Как вървят приготовленията? Сигурно е лудница!“.

Гей двойките също не споделят мили чувства към определението „годеж“. Още повече, при мъжките двойки съществува мисленето, че думата „годеник“ е не само остаряла, но и неприсъща за двама партньори, които не кълчат китки и не се обличат в розово и пера. Разбира се, говорим за гей двойките в световен мащаб, където на определени места е възможно да се сгодиш и встъпиш в брак с половинката си.

Промяната във възприемането на годежа има пряка връзка с мисленето на милениал поколението относно брака. Днес тези млади мъже и жени не обичат да се съобразяват с наложени правила и дадени етикети. Те тестват дали връзката им ще издържи, като живеят заедно дълго време, преди да помислят за сватба. Ако изобщо решат да има такава.

В наши дни подписът в гражданското и дори мечтата за бяла сватбена рокля, не са приоритети в съжителството.

В тази връзка, годежът започва да става все по-излишен като понятие.

Според някои сгодени двойки обявяването на годеж и приближаваща сватба води до промяна в нагласата на околните за тях. Първо, интересът у срещуположния пол рязко спада, сякаш хората в брак ще изчезнат от лицето на земята. Това се отразява по-зле при жените, които по принцип имат по-голяма нужда от внимание и комплименти, за да се чувстват в най-добра форма. Още повече, женените двойки автоматично започват да се възприемат като по-улегнали и лежащи вечно пред дивана, така че поканите за яко парти и пътешествие из Азия се загубват в пространството. Така че, въпреки че държим на брака като институция, искаме ли да се представяме като сгодени? По-скоро не, благодаря.

Виж за кого се омъжва героинята в съвременните приказки.