Ноември е недооценено чистилище, второто пролетно почистване, когато със сигурност знаеш кое и какво не трябва да пазиш излишно в дома и живота си.

Много добре знаеш колко неща си пропуснал и претупал тази година и само от теб зависи какво ще направиш с това знание. Може да се смазваш сам отвътре или да се захванеш с градивна равносметка, която да доведе до положителна промяна.

Всеки втори около мен отбелязва с боледуващи думи колко абсурдно мрачни са дните. Есента мигновено се превръща в клише и пейзажите й започват да се разтичат. Непоколебимо от огнената й палитра се откроява все повече калната реалност, която скоро ще се превърне в премръзнало тяло. Има някаква непреодолима тъга, която тегне във въздуха, безкрайни и дълги сложни въпроси, сиви тротоари и типични ноемврийски дъждове, които измиват остатъците от топлите спомени.

Ноември е като последна спирка, на която забравяш да слезеш, защото искаш още малко време в размисли върху отминаващата година.

Оставаш сам на затоплената седалка, защото те е страх, че навън е прекалено студено и че хората са по-хладни от температурите. Маскарадите приключват, а маските падат от лицата със скоростта на листата, падащи от дърветата, за да покрият алеите.Истинската есен е тук – непоетична и без време за излишно маниерничене. Тя остро грубянства с ледената си осанка, а ноември приветства  мрачната й красота. Усещаш ежедневието задушаващо – аларма, кафе, баня, транспорт, работа, вечеря евентуално с приятели и между всичко това няколко малки удоволствия. Едно от малките ми удоволствия са, след като чуя алармата, да помисля за отминалата седмица, отминалия ден и какво ще се случи с днешния.

Започнах да го практикувам, когато един ноември ми дойде като плесница, а нужда от повече разочарования и шамари нямах. Изобщо не бях усетила кога е изминала почти цяла година и колко от поставените цели за нея не/бях постигнала. Осъзнах, че е истинско удоволствие да си дадеш време, за да усетиш как изтича времето и къде точно се намираш в сбирщината от дати.

Има хора, които си правят равносметката в края на декември, когато вече няма как и какво да промениш, но равносметката е ценна, когато ни навестява през по-кратки периоди и най-солена ми се струва през ноември, защото декември се пази за празненства.

Ноември е недооценено чистилище, второто пролетно почистване, когато със сигурност знаеш кое и какво не трябва да пазиш излишно в дома и живота си.

Изобщо не го бива за откриване на нови любови, но строгият му тон може да се възприеме не като караница, а като отрезвяващ разговор. Не отричам, че този месец е като предупреждението на първия бял косъм, който намираш в косата си, но той също има своя чар. Изчисти всичко излишно и се наслади на лекотата, която помага да преодолееш смазващите неуспехи, за които се обвиняваш. Бъди готов за своя валс на раздялата с тази година и не забравяй стъпките. Ноември не е само крясък за отминалото време. Във виелиците си понякога шепне и там, в шепота си за новото, което идва, лесно разтопява сладо(делените) сърца на хората. Сред обвинителните забележки и хладното недоволство от всичко може да се почувстваш удовлетворен заради това, което предстои и че изобщо имаш възможност да ти предстои. Разходките още са разкошни с пастелните краски и дивите цветя наоколо, които не се огъват под поривите на придошлите ветрове.

Не се страхувай, че ще премръзнеш, ако носиш топлината в себе си.

Трябва ти само чаша горещ чай с ром, приютяваща компания и поглед за хубавото в живота. Това винаги помага да махнеш собствената маска на негативизма.

Още за топлината и хладнината на есенните месеци.