В онова време от годината, когато всеки се сеща, че му трябва духалка - за отпускане вечер и топло събуждане сутрин

Настъпи моментът за тези велики същества – духалките. Освен че живеем в интересни времена, сме се оказали на географски ширини, които лесно могат да се сравнят с женски задни части, защото четирите сезона са се обособили в две части – „жега ми е ше умра“ и „лето, довлачи се, бе“. Тези състояния напомнят много на функциите на духалката – пуснеш я – жега ти е, спреш я – студено ти е. Понякога дори аз като жена съм толкова биполярна и въздействам така на хората.

Духалките са тези имагинерни обекти, които лесно бъркаш с меркантилните кифли. За една такава познат беше направил тениска: „Духалка аз да се наричам първа радост е за мене“.

Преди да възкликнете с „Едно време какви духалки имаше!“ и погледът да блесне с носталгия към дебелите реотани… ще припомня, че носят гордо характеристиките и на бившата, защото буквално могат да ви подпалят къщата.

В бонус са много полезни, когато не си във връзка, защото ти топлят краката.

Моята първа духалка имаше привилегията на един рожден ден да я помислят за куче. Дълго време живеех в илюзията, че само за мен духалката е толкова специална. Тя има собствен кът в стаята ми. Ревнувала съм настоящия си приятел от неговата собствена духалка, все пак, когато ми каза, че три години е спал с духалка, автоматично помислих, че говори за жена и трябва да разбера: КОЯ Е ТЯ? Добре, че му беше забавно и ми обясни, преди да му стане тъжно.

Да се върнем на моята духалка. Тя има много гневен характер и когато се ядоса, че работи прекалено дълго, започва да говори на няколко чужди езика. Може да бръмчи изключително съблазнително и борави с някакъв странен език, придобит от извънземни видове насекоми. Способна е да замъглява мисловните ми дейности, НО! Идва голямото но, че вече знам! Всеки втори туитва за своите най-лични духалки, които разнася от магазина до дома си. Забелязала съм, че тенденцията на новата, подобрена версия е да бъде по-шумна, за да те събужда вместо алармата сутрин.

Духалките са важна част от колективния живот в офиса.

Един мой приятел ми сподели, че иска духалка, но няма подходяща колежка. Друг подхвърли, че не трябва да спиш на духалка, а с духалка…

Останах безмълвна, но поне се успокоих, че не само при мен и приятеля ми стават обърквания.

Стоя, гледам я и си мисля колко е разкошна и как е способна да спаси хората, преди да им пуснат парното, а дори и след това. Парното е едно такова страшно нещо, което ти изсмуква финансите със закъснение, но все пак стабилно. Какво забавно можеш да кажеш за него? Да говориш весели неща за парното е като да успееш да кажеш нещо весело за комунизма, тоест… няма как.

Затова, скъпа моя, мислена за развратница, събудила със звънкия си глас и приспала с топлината си мнозина, искам да ти кажа, че се радвам, че си в краката ми и че аз понякога съм в твоите.

Помагаш сърцето ми да не се превърне в късче лед, спирам те само когато искам да мисля, както направих сега, докато те описвам, за да ти затворя устата.

И да знаеш, че не съм шизофреничка. Ти просто си като живо същество, което тайно слухти на толкова места, за да продухва спокойствието с нежния си кънтеж, но и да пази от студа премръзналите ни крайници и мисли.

Виж още една от най-известните в света духалки.