Най-великите любовни писма в историята – част I

Ако любовта ще спаси света, то чувствата между тези известни личности са му дали такава засилка, че той още се върти

Думите им са останали като уроци как да обичаш и как да изразяваш любовта си.

Не вярвам в това, че влюбените се обичат само на 14 февруари или че хората изобщо не са способни да се влюбват и да се обичат. Този, който може да изживява любовта с цялата си същност, да преживява чиста и искрена обич, обръща светове дори с два реда към любимата си. Затова да плъзнеш поглед тайно по думи, които изгарят страници със страст, изписани с безсмъртен завършек на чувствата, е едно наистина вълнуващо преживяване.

Човешкото сърце има нужда от топлината на искрената любов през всеки сезон, а на мен есента ми е приоритет. Тази любов – дори чужда, дори само в думи – е пак толкова реална и вечна. Действително всичко започва покрай един Свети Валентин във Великобритания, когато е направено проучване. На участниците в него се връчват най-великите любовни писма в историята, които са написани от известни личности до любимите им. Няма да приключа само с тях, но засега ето го подбора от първите десет най-велики любовни писма в историята.

Всеки от участниците посочва като най-специално писмото на музиканта Джони Кеш до съпругата му – певицата Джун Картър. Написано е за 65-ия рожден ден на Джун през 1994 г. Неговият текст е кратък и гласи следното:

Джони Кеш до Джун Картър

Честит рожден ден, принцесо, ние остаряхме и вече свикнахме един с друг. Мислим по еднакъв начин. Четем си взаимно мислите. Знаем какво иска другият, без дори да се питаме. Някой път се дразним взаимно. Може би понякога се приемаме за даденост. Но от време на време, както днес, аз разсъждавам върху това и осъзнавам колко щастлив съм да споделя живота си с най-великата жена, която съм срещал. Ти все още ме изумяваш и вдъхновяваш. Ти ми въздействаш към по-добро. Ти си обектът на моите желания, причина номер едно за моето съществуване. Обичам те толкова много.

Честит рожден ден, принцесо!

Джон

Двойката се жени през 1986 г. и остава заедно в продължение на 30 години. Джун умира през май 2003 г., а само четири месеца по-късно си отива и Джони.

Уинстън Чърчил до съпругата му

Писмото е написано през 1935 година, когато Чърчил признава пред съпругата си Клементайн своята нестихваща любов към нея. Текстът е поставен на втора позиция.

Моя мила Клеми, в твоето писмо от Мадрас си написала няколко думи, които са много скъпи за мен. За това, че съм обогатил живота ти. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми достави това, защото аз винаги съм се чувствал толкова поразително отдаден на теб.

Джон Кийтс до Фани Браун

През 1819 година Джон Кийтс признава на съседката си Фани Браун, че не може да живее без нея, и думите му заемат трета позиция.

Не мога да съществувам без теб. Толкова съм разсеян, че забравям за всяко нещо, но не и да те видя отново. Моят живот, изглежда, спира там, не мога да погледна отвъд това. Ти ме погълна.

Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих

На четвърто място e Ърнест Хемингуей, който заявява любовта си към Марлене Дитрих през 1951-ва. Стилната актриса е прочута с множеството си любовни афери както с мъже, така и с жени. Историята им с Хемингуей продължава от разстояние повече от 30 години и е базирана на писмена кореспонденция. Въпросното писмо е поредната демонстрация  на чувствата между тях.

Естествено разстоянието и различните им отделни любими (Дитрих е била заедно с великия Ремарк) си казва думата и се появява дистанция между тях, но въпреки това Хемингуей си позволява да нарича Дитрих „моята най-скъпа зелка“ (заради немската й националност) и допълва, че си я представя „гола и пияна на сцената“. В някои от писмата си пише, че двамата са „жертви на несинхронизирана страст“.

Идва момент, когато Хемингуей моли актрисата да унищожава всяко едно от посланията му, за да запазят връзката си само за себе си, но днес около 30 писма от кореспонденцията им се съхраняват в музей в Бостън.

Може би това за мен са най-пламенните редове:

Ти си толкова прекрасна, че паспортните ти снимки трябва да бъдат триметрови“, „целувам те страстно“, „влюбвам се в теб, това е ужасно“, „не мога да ти опиша как всеки път, когато те прегръщам, се чувствам като у дома си“, завършва в някои от писмата си Хемингуей.

 „Не бих могъл да те обичам повече, отколкото те обичам сега“, „ще те обичам вечно и дори по-дълго,

казва в отговор Дитрих.

Някои от писмата на автора до актрисата са оценявани на търг за суми над 50 хиляди долара.

Наполеон Бонапарт до Жозефина

Една не толкова симпатична за мен личност (не само заради зодията), императорът на Франция Наполеон достига пета позиция с любовното си писмо до Жозефин през 1796 година. Неговата законна съпруга Жозефина дьо Боарне се запознава с императора чрез неговия приятел граф Пол Бар. Тогава тя е на 32 години и е негова любовница,  но капризите й му дотежават и той се надява Наполеон да се влюби в нея. Това се случва. Тя е обедняла аристократка с две деца от предишния си брак. Не след дълго става ясно, че нито той, нито тя са били верни по време на брака си. Но не изневерите, а изключителната й взискателност и екстравагантност са били постоянните поводи за скандали между двамата,  Развеждат се през 1810 г., а в крайна сметка се оказва, че Наполеон наистина е бил влюбен в нея. Ето ги и думите към дамата на сърцето му…

До Жозефина в Милано
Изпратено от Верона, 13 ноември 1796

Ричард Бъртън до Елизабет Тейлър

Холивудската звезда пише посланието до мъжа си по случай 10-годишнината от сватбата им през 1974 г. Информативно това е само няколко седмици, преди двамата да се разделят, и три месеца преди първия им развод. Да, това е най-скандалната двойка, на която съм попадала. Два пъти женени, два пъти разведени и въпреки всичко останали завинаги заеднo.

Техният първи брак продължава 10 години и всеки, който се заинтересува, ще достигне до извода, че е бил нездравословен и съсипващ. Невероятни алкохолни истерии, медиен интерес, лъскави светски събития, страст, обиди и изневери. Скандалите им са апокалиптични и преизпълнени със силни емоции, сълзи и бурни купони. Година след първия им развод заради изневярата на Бъртън те се срещат, за да обсъдят финансови въпроси. Това, което се случва, е, че те не могат да пренебрегнат чувствата си един към друг заради изневярата и отново са лудо влюбени. Така идва втората им сватба и малко след това техният втори развод. Женят се през 1975 година, през 1976 вече се развеждат с гръм и трясък. В едно от писмата си Елизабет Тейлър засвидетелства любовта си към  Бъртън с думите:

Скъпи и мой все още съпруже, иска ми се да ти говоря за любовта ми към теб, за страховете ми, за насладата ми, за чистото животинско удоволствие от и с теб, за ревността ми, за гордостта ми, за гнева ми към теб.

Написаното с молив послание е подписано с думите „все още твоя съпруга“
Писмото се предлага на онлайн търг от Paul Fraser Collectibles на сума от около 60  хиляди долара.

Запитана защо връзката й с Бъртън все не се получава въпреки невероятната им страст, тя отговаря категорично: „Може би се обичахме прекалено много…“. Малко преди смъртта си Тейлър заявява, че ако Бъртън беше още жив, със сигурност щяха да се оженят отново.

Но на шесто място в проучването не са поставени нейните писания към него, а писмото на Ричард Бъртън, който през 1964 година пише на своята вечна жена колко е красива.

Моите слепи очи отчаяно чакат да те зърнат. Ти, разбира се, не съзнаваш колко обаятелно красива си и колко специална и опасна е твоята прелест.

Хенри VIII до Ан Болейн

Едва ли има човек, който не знае скандалната история на Хенри VIII Тюдор, но все пак малко факти. Хенри среща за пръв път Ан Болейн през 1526 г., когато все още е женен за първата си жена – Катерина Арагонска. Римокатолическата църква не разрешава разводите, но Ан категорично отказва да стане любовница на Хенри. Той е абсолютно завладян и обсебен от нея. Принуждава се да извърши немислими за онова време постъпки, за да накара папата да анулира брака му и да може да се ожени отново.

И така седма позиция заемат думите на Хенри VIII с израза си на любов към Ан Болейн, която както всички знаем… обезглавява по-късно.

„Моля те да разбера твоите намерения за любовта между нас. Необходимостта ме принуждава да получа отговор, повече от година съм ударен от стрелата на любовта и не съм все още сигурен дали ще се проваля, или ще намеря място в сърцето ви.“

И още…

„Повелителко моя, приятелко моя! Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече, отколкото предполагах, че е възможно да боли.

Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна. Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.

За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.

От ръката на Вашия слуга и приятел.“

На осмо място е Бетовен с най-чувствените за мен думи, написани през 1812 година до неговата „Безсмъртна любима“. Нейната самоличност и до ден-днешен остава мистерия. След неговата смърт сред личните му вещи са открити три неизпратени писма до „Моята безсмъртна любима”. В тях не се усещат игри, съблазън или илюзии, а чисти, искрени чувства.

„Добро утро на 7 юли,

Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не. Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.

Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете. Да, за нещастие така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!

О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си, ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно. Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.“

Твоят възлюбен Л.
Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.

Джералд Форд до съпругата му Бети

След като е диагностицирана с рак на гърдата, съпругата на Джералд Форд – Бети, получава писмо, с което той й вдъхва кураж и напомня за тяхната любов и любовта на семейството й към нея. Писмото е написано през 1974 година и гласи:

„Няма думи, които адекватно да изразят нашата дълбока, дълбока любов. Ние знаем колко велика си ти и ние, децата и баща им, ще се опитаме да бъдем толкова силни, колкото си и ти. Ние имаме вяра в теб и във волята на Господ. Нашата тотална любов към теб е вечна.“

Джими Хендрикс до „малкото си момиченце“

Датата и годината остават неизвестни, но „малкото момиченце“ на Хендрикс е полетяло с разперени криле към щастието си:

„Щастието е в теб. Затова отключи оковите на своето сърце и си позволи да разцъфнеш като сладкото цвете, което си в действителност. Аз знам отговора – просто разпери крилата си и се освободи.“

В следващата част ще ви представя още по-обширно и по-нетрадиционните любовни писма, които изумяват с нежността и топлината, която са носили известните личности понякога под своята ледената обвивка…

А сега виж една модерна любовна история, която ще те докосне