Защото театърът е любовна среща между теб и теб

Есента е от сезоните, които пристигат в града ни с много въпроси. Босите крака и солените коси трябва да бъдат пристегнати в уютни боти и красиви шапки.

Октомври носи своята меланхолия. Съблича ума ти и брули мислите ти.

Листата пожълтяват и падат. Шумът им не може да заглуши тъгата по летните спомени и меланхолията в настоящето. Есента е муза и поезия. Есента е и сезонът, в който градските театри отварят вратите си. Докато отиваш на работа или пиеш кафе в обедната почивка, мини през някоя от касите и си причини театъра. Пусни го да влезе в теб и да се слее с шумата. Влез в театъра, защото…

Театрите ухаят специфично. На дим, любов и емоция. Декори, костюми, завеси и усещане за драма и величие. Понякога залите са малки и столовете скърцат. Друг път салонът е с червени седалки и сцената е пищна. Декорите са впечатляващи и внушителни. Оскъдни и почти липсващи. Каквото и да е помещението, то винаги е романтично.

Защото театърът е любовна среща между теб и теб. Прегръща те, когато си сив. Задава ти въпроси, когато си объркан. Вади те от рутината. Кара те да осъзнаеш, че грешиш. Бърка в раната ти.

Бърка толкова дълбоко, че искаш да излезеш от залата и никога повече да не се върнеш. Искаш да станеш посредствен и празен, защото е по-лесно, но знаеш, че не можеш. Веднъж погледнеш ли театъра в очите, няма връщане назад.

Отиди на театър, защото това е от онези истински изкуства, които можеш да почувстваш с всичките си сетива. Крясъкът на актьора ще удари слуха ти, лудият поглед ще заблести пред теб. Малките детайли и съвършените действия на тялото ще бъдат там и ще делят едно време и пространство с теб. Всяка качествена постановка може да преобърне вечерта ти. Ако след това отидеш на бира с приятели, със сигурност ще си в друга вселена. Ще се движиш на няколко галактики от тях и част от теб ще лежи безжизнена на сцената. Ако пък си хванеш такси и се прибереш у дома, по пътя няма да виждаш познатите улици. Това ще е един различен град. Пак ще бъде твой, пак ще бъде познат, но нов и изграден от усещанията, които са се породили у теб там, пред сцената. Няма да забележиш каква музика слуша шофьорът, защото той ще бъде зад волана, а ти пред завесата.

Театърът е театър, когато вълнува. Когато е краен. Когато удря. Понякога крещи силно и едва се понася. Друг път е толкова тих и деликатен, че трудно доловимо стъпва в душата ти и преди да усетиш, вече си паднал в капана на великото изкуство. Плачеш на стола, скрит от прожекторите. Страдаш за любовите, които така и не си срещнал по пътя. Усещаш носталгия по отминалите пожълтели страници на живота ти. Започваш да протягаш плахо ръка към мечтите си, докато не ги сграбчиш.

Виждаш себе си. Гол и уязвим. Неудобен на самия себе си. Ранен и деформиран. Душата ти е хвърлена на сцената и някой си играе с нея.

Театърът е комуникация със себе си и с личната ти вселена.

Театърът те кара да виждаш живота в метафори и дълбочина. Помисли си хубаво дали ще отидеш, защото после ще ти бъде по-трудно. Ако имаш щастието да избереш качествената драматургия и високия стил, тогава ще се промениш. Ще бъдеш различен. Ще си голяма груба обувка сред пантофките. Ще бъдеш протрито кожено яке сред претенциозните сака. Ще гледаш на света с ума си. Ще имаш претенции към околните. Ще виждаш всичко в няколко действия. Ще бъдеш по-чувствителен и по-уязвим. Ще ти е по-трудно да се влюбиш и ще бъдеш театрален любовник, отдаен до крайност. Ще се бунтуваш срещу неправдата, ще се вълнуваш от голямото изкуство, ще откриеш онези актьори и писатели, без които планетата ни нямаше да се върти. Ще обичаш. Ще гориш. Ще дишаш тежко. Ще крачиш вдъхновен по нощните улици, сякаш си герой на Чехов. Ще заживееш друг живот. В друг град. На друга малка планета. Ще се превърнеш в далечен и непознат Малък принц. Ще си противоотрова за неправдата. Ще бъдеш муза за себе си. Ще приказваш с думите на Оскар Уайлд. Ще бъдеш с по-широко сърце. Ще си картина. Душа.

 Отиди на театър. След това ще е велико. Ще бъдеш!